Леонид Панасенко
Плач в залата на смеха
„Магмата — пурпурно-сивосинкава, димяща — неочаквано обгръща глезените, настъпва от всички страни, полюшва се и напада, мъкне тънка сива корица, разчупва я, сияейки във вишнево горещо, а откъм невидимия кратер отново се втурва поток, страшно е за гледане… Магмата е вече до кръста, изкачва се още нагоре, нагоре… Няма сила за още, поема дълбоко въздух и пречупвайки тялото си, се гмурка в огнените глъбини… (Това е зрителна редица.) Блаженство, усещане за ситост и покой, доволство. Освежен и щастлив, излиза на повърхността на стопилката, поема няколко глътки свеж огън и отново потъва в нагорещената до бяло магма. Колко е приятно! Душата ти се изпълва с благодарност, безформена, безадресна. Благодаря на случайността, на събитието, на причината, на целия свят… За това, че ми е хубаво… (Това е емоционален фон.) Ние гледаме, но не виждаме, слушаме, но не чуваме… (Спорадични асоциативни понятия.)“
Антон отвори очи и неговият пръв екстрасенсуален сеанс на планетата Скъперник прекъсна.
Всичко това прилича на издевателство. Просто защото емоционалният фон на огледалниците (а на този от трите компонента от екстрасенсуалните изследвания Антон даваше своите предпочитания) все още бе жив в паметта му — едно такова розово облаче от доброта, благодушие и вселенска еуфория, докато самите същества продължават да държат в плътен пръстен базата на геолозите и в зловещите им приблясвания се долавя безмълвният заговор на убийци.
Още по-зловещо и неразбираемо е обстоятелството, че огледалниците всеки път проектират върху телата си изображенията на своите жертви. Сега върху всички огромни дискове свети лицето на Николай Балкарсел — обезобразено от смъртта, със застинал в очите ужас и неразбиране. Понякога телата на огледалниците потръпват и тогава образът като че ли оживява, отмества очи, помръдва устни…
„Като замина, непременно ще взема със себе си Фей — помисли си Антон, спомняйки си убитата от мъка жена на Балкарсел. По-точно, неговата вдовица. — Всеки ден да виждаш на прозореца… това… Всеки ще откачи.“
Антон мислено се върна към предната вечер.
Разпореждането срочно да замине към Скъперник дойде неочаквано, по време на полет, и корабът-майка трябваше да промени вектора на нул-пространствения си скок. Два часа по-късно Антон се измъкна от модула за кацане и се изненада колко точно бе измислено името на планетата. Освен тъмнокафявите скали тук е голо и мъртво. Тук-там приблясва ледена коричка, хоризонтът е скрит във вечен сумрак, а на тъмновиолетовото небе виси застиваща звезда — студена и мътна като око на мъртва риба.
Знаеше съвсем малко за тукашната трагедия: преди няколко месеца в планината при загадъчни обстоятелства е загинал младият геолог Янош Форест; преди три дни в битка с огледалниците загива кристалографката Емилия Немуро, втурналият се на помощ Николай Балкарсел също е изгорен от огледалниците — пред самия вход на базата, пред очите на всички, пред очите на жена си…
Антон забеляза някакво движение в мрака и включи фенерчето на скафандъра си — обещаха да го посрещнат, но в същия миг в шлемофона се чу дрезгав глас:
— Изключете светлината! Тези гадини налитат на светлото като пеперуди.
Приближиха се двама в скафандри с висша защита.
„Ако не се справим с огледалниците — помисли си Антон, — геологическите търсения на Скъперник трябва да се прекратят, трудно се работи в такива неудобни пашкули.“
Той затвори вратата и тръгна към геолозите.
— Иван Заречни, началник — представи се оня с дрезгавия глас. Вторият изобщо не се обади.
— Честно казано, чакахме екзобиолог — рече Заречни, когато продължиха нататък. — Да ни каже как да се преборим с тези чудовища. На практика сме напълно парализирани. Забраних на хората си да си показват носовете навън.
— И без това ще им замръзнат — измърмори другият. — Навън е постоянно сто и шестнайсет минус.
— Екзобиолози вече са идвали — отвърна Антон. — Изучили са и класифицирали огледалниците… Същества от типа хелиофити, тоест хранещи се със светлина животни. Нивото им на съзнание съответствува на нашите човекоподобни маймуни. Постоянно са потиснати, защото водят полугладно съществуване. Между другото, екзобиолозите моментално ще ви изхвърлят оттук, знаете закона за конфликтите…
— Знам го — въздъхна началникът. — А вие какво възнамерявате да правите?
Още веднъж изплуваха към някаква височина — не излязоха или изкачиха, а точно изплуваха, поддържани от антигравите — и едва не се удариха в един от четирите купола на базата. Под куполите цареше пълен мрак, явно и тук спазваха светлинната маскировка.