Той се изправи и надяна сакото на костюма.
— Е, мисля, че е време да вървим.
— Още не мога да проумея поведението на Емилио — възрази Лара, без да се помръдне, за да го последва към вратата.
— По-късно ще говорим за това.
— Не, ще говорим сега, Рандъл. Щом настояваш да се срещна с пресата, всичко трябва да ми е ясно. Те ще ме питат за взаимоотношенията ми с Ел Корасон дел Диабло. На драго сърце ще им съобщя онова, което знам, за стройния, ученолюбив младеж, работил като преводач в посолството, и за хладнокръвния убиец, пред когото се озовах тази седмица. Но не мога да предложа никакви външнополитически тълкувания, без да имам поточна представа какви са подбудите на Емилио. Защо ни пусна? Защо те е държал жив, но затворен цели три години и после внезапно те е освободил?
Рандъл загриза бузата си от вътрешната страна, очевидно раздразнен от смущението й. Реши да прояви снизходителност.
— В продължение на три години непрекъснато разсъждавах защо смъртта ми е била инсценирана. Явно с този зверски акт са целели да покажат недвусмислено на Съединения щати, че Монтесангре не желае да й се бъркат във вътрешните работи.
— Защо тогава не са те убили наистина? — поинтересува се Кий.
— Предполагам, че са искали да ме запазят като коз. Ако Щатите решат да изпратят военни части в Монтесангре както постъпиха в Панама, да могат да ме използват за заложник.
— А защо те пуснаха сега?
— Много просто, Лара. Те умират от глад. Монтесангре разчита изцяло на вносни стоки в повечето сфери. При съществуващото ембарго, наложено от САЩ и спазвано от редица страни, било защото са наши съюзници или проста, защото се страхуват от нас, запасите на страната бързо бяха изчерпани. Откровено казано, дори се учудвам, че издържаха толкова дълго. Навярно не биха се справили, ако Перес още беше техен водач, политическото им положение отдавна да се е разклатило, ако не ги ръководеше такава безкомпромисна личност като Емилио. Той се е превърнал за тях в полубожество.
— Ти какво, да не си оглавил клуба на почитателите му? — подхвърли язвително Кий.
— Не, разбира се — отвърна хладно Рандъл. — Той ме държа затворен цели три години. Но сам станах свидетел на народните страдания. Дълбоко съчувствам на монтесангрейци и от сърце желая да облекча тежката им участ. Въпреки безмерната си жестокост, единствено Санчес е в състояние да обедини страната, да нахрани гладните, да сложи край на хаоса и да установи някакъв ред. Като изключим личните ми предпочитания, упоритостта му действително заслужава възхищение.
— Той е необикновено решителен и търпелив. Хрумването му да използва вашата авантюра, за да ме освободи, беше настина гениално. Отчитайки чисто човешкия момент в тази история, прецени, че може да привлече вниманието на американския народ. По този начин отправя покана към Съединените щати да поднови дипломатическия диалог.
— И мен ме натовари със същото послание. Защо ще губи най-силният си коз?
Рандъл се усмихна, сякаш развеселен от наивността му.
— Той знаеше, че моето мнение ще тежи повече във Вашингтон от това на един каубой.
— Не съм каубой.
— Естествено, че си. — погледът му се плъзна по дънките ботушите на Кий, изразявайки ясно презрителното му държание по отношение към тях. — Единствената разлика е, че яхаш само фусти, вместо коне. Иначе си първокласен нехранимайко. Дори брат ти мислеше така.
Кий се спусна към него, но Лара застана помежду им, загърби Кий и вбесена се обърна с лице към Рандъл.
— Не е вярно! Кларк много обичаше Кий.
Рандъл се усмихна и рече тихо:
— Моите уважения към по-задълбочените ти познания за сърдечните предпочитания на Кларк. — Протегна й ръка. — Наистина трябва да тръгваме, скъпа. Готова ли си?
Тя пренебрегна жеста му и сковано се отправи към вратата. Усетила, че Кий не ги следва, се извърна към него.
— Идваш ли?
— Не.
Тя се паникьоса. Единственото, което би я крепило, докато трае пресконференцията, би била мисълта, че Кий е до нея. Не можеше да й окаже физическа подкрепа, но разчиташе а присъствието му за кураж.
Като зърна непреклонното му изражение, разбра, че е полезно да го убеждава, но все пак реши да опита.
— Очакват те.
— Просто ще ги разочаровам. Вестниците намекват, че съм те закарал в Монтесангре, за да спасим негова милост. — Кимна към Рандъл. — Причината е друга и аз нямам намерение да се преструвам.