Лара се погнуси от историята и от приповдигнатия тон, с който Рандъл я разказа. Тя промълви:
— Трябваше да се разведа с теб, преди да заминем за Монтесангре.
— Можеше. Но тогава вече беше бременна. А това усложняваше нещата.
— Да, защото ти ме заплаши, че ще ми отнемеш детето, ако те напусна.
— Нямаше да е трудно. От такава блудница едва ли би излязла образцова майка. Кой съд в страната би поверил грижата за едно новородено на курвата на Кларк Такет?
Преди пет години й беше поставил същия въпрос. Знаеше, че заканата му не е лишена от смисъл. Ако беше поискала развод и бе отказала да замине с него, той щеше да положи неистови усилия, за да вземе детето под свое законно попечителство. Тя беше готова да стигне и до Върховния съд, но отстъпи поради едно значимо обстоятелство — Ашли. Защото, ако бяха започнали да се разправят, през най-важните години за развитието на детето то щеше да се прехвърля от ръка на ръка като някаква спорна вещ, а не като човешко същество. При тези условия би било почти невъзможно от него да израсне жизнерадостно, уравновесено създание. А тя не желаеше това да му се случи.
— Обидите ти не могат да ме засегнат, Рандъл, понеже не те обичам. И ти не ме обичаш. Защо трябва да поддържаме този мит?
— Външното приличие е от изключително значение за моята работа — обясни той с преувеличено търпение. — Ти са украсата към нея, Лара. Винаги си била. На повечето съпруга им е отредена подобна роля. Колкото са по-умни и хубави, толкова по-добре, но всички са горе-долу като магданоза към пълнената плешка и толкоз.
Тя се отдръпна от него отвратена.
— Възраженията ти се приемат — подхвърли със снизходителен тон, който допълнително я вбеси. После се усмихна: — Всъщност, бунтарските ти напъни са доста вълнуващи, но вече взех да се уморявам от тях. Запази ги за по-подходящ момент, а? Ще ме последваш във Вашингтон и ще стоиш покорно до мен, както дойде в Монтесангре, за да изпълняваш задълженията си на моя официална домакиня.
— Никога. — Тя му се опъна, предизвикателна и неустрашима. — Приех мъченичеството ти волю-неволю, поради липса на други доказателства. Но за тези три години, които уж си прекарал в затвора, изобщо не си се променил, Рандъл. Останал си същият егоист и тиранин като преди. Може би дори тези черти са се засилили у теб, защото смяташ, че светът ти е длъжен заради изтърпените страдания. Радвам се, че си жив, но не желая да имам нищо общо с теб. Не си въобразявай, че можеш да ме разубедиш. Всичко между нас е свършено, и то отдавна. Тръгнах с теб за Централна Америка само заради Ашли. Съгласих се да остана една година след раждането й. Броени седмици ме деляха от настъпването на крайния срок, когато я убиха. Излиза, че и бездруго я загубих — промълви с омраза Лара. — Сега е мъртва и заплахите ти са невалидни. Няма с какво да ме изнудваш повече, защото всичко ценно ми бе отнето.
— Ами братчето Такет номер две?
— Нищо не можеш да направиш на Кий.
— Нима? — попита сладникаво той. — Доколкото умея да съдя отстрани, бих казал, че гледа с дълбоко уважение на брат си. Помисли си, Лара.
Заканата беше изключително коварна, но съвсем реална. Тя потисна надигналата се уплаха и си придаде равнодушно изражение.
— Няма да му кажеш.
Той се засмя.
— Така и предполагах. Още не знае нашата малка тайна.
Тя го загледа, после се изсмя.
— Този път, Рандъл, не се хващам на въдицата ти. — Запъти се към спалнята, но на вратата се обърна. — Пет пари не давам какво ще правиш, само не ми се мяркай пред очите. Върви във Вашингтон. Прочувай се. Сближавай се с президента. Стани знаменитост, ако щеш. Чукай на поразия. Разводът, с който те заплаших преди години, сега, най-сетне ще се осъществи. Още утре подавам молба. И отсега нататък, ако желаеш да ми кажеш нещо, викай ми „д-р Малори“. Скъсвам с името ти.
Хлътна в спалнята и затръшна вратата.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
Джейнълин заслони очите си с ръка срещу слънцето докато се озърташе за появата на „креватомобила“. Щом забеляза да свива от главната улица, извика:
— Мамо, пристигна!
Кий беше телефонирал от пистата, за да ги извести, че току-що е долетял и скоро ще си бъде вкъщи. Предната вечер се беше обадил от Хюстън.