— Блудният син се завърна. Заколете угоеното теле.
Джейнълин не стигна чак до такива крайности, но нареди на Мейдейл да приготви нещо специално. Кий беше живи здрав! И си идваше у дома!
Тя изприпка надолу по стълбите и се закова точно на пътя пред задалия се Линкълн, принуждавайки го да спре. Залепи длани върху предния капак и му се усмихна през стъклото, после изтича към шофьорската врата и се хвърли в прегръдките му, когато слизаше.
— Ей, по-полека! Отидоха ми пукнатите ребърца. — Той възвърна равновесието си и я прегърна топло, после я отдалечи на една ръка разстояние. — Не мога да повярвам на очите си! Изглеждаш великолепно!
— Не е вярно — възрази скромно тя.
— Я не ме будалкай, да не съм сляп! Какво си направила? Има нещо.
— Подстригах се и се накъдрих, нищо повече. Всъщност даже бях във фризьорския салон, когато някой се развика и посочи към телевизора. Предаваха репортаж за теб, д-р Малори и нейния съпруг, че сте напуснали Монтесангре и се завръщате през Колумбия. Като ви видях всичките на екрана, сърцето ми едва не спря да тупти.
Усмивката му потрепна несигурно.
— Да, какво ли не се случи тая седмица. — после я щипна по бузата и каза: — Харесва ми новата ти прическа.
— Мама не. Била твърде лекомислена за жена на моята възраст. Ти как смяташ? — попита разтревожено тя.
— Според мен е адски секси.
— О, покорно ви благодаря, сър. — Направи му реверанс.
— Хмм. Научила си се и да кокетничиш. — Сложи ръце на хълбоците си и наклони глава назад, за да я огледа от горе до долу. — Криеш ли нещо от мен?
— Не. — Отговорът й беше прекалено бърз и категоричен. Ако по бузите й беше избила същата топлина, която усещаше вътрешно, брат й мигновено ще разбере, че го лъже.
— Кейто още се навърта наоколо, нали?
Помъчи се да сдържи усмивката си, но не успя да потисне радостта, която се надигна в нея само при споменаването на името му. То извика определени картини в съзнанието й как с часове се гушеха в гостната късно вечер и спореха шепнешком дали е редно или не да продължават връзката си — тя твърдеше първото, той второто — и крояха планове за бъдещето, което според нея им предстоеше, а според него не.
Въпреки всичките им разправии за характера и трайността на тяхната любов, то си беше любов и нищо друго. С изключение на това, че не беше консумирана и Джейнълин не можеше да бъде заедно с Буи по двайсет и четири часа на денонощието, тя се чувстваше безмерно щастлива.
Личеше й и Кий, надарен с изключителен усет, веднага го долови. Ухили се широко:
— Да внимава как се държи с теб. Само да смее да се провини и аз разбера, ще го пипна, ще му откъсна топките и ще ги хвърля на кучетата. Можеш да му предадеш дословно какво съм казал.
— Никога няма да изрека подобно нещо! — заяви тя. — Не е прилично. — Засмя се вътрешно, като си спомни с какви ужасяващи думи си бе послужила, за да привлече вниманието на Буи. Не съжаляваше. Бяха свършили работа.
Хвана Кий под ръка и го поведе към къщата.
— Сигурно си изтощен. Накарах Мейдейл да ти смени чаршафите. Можеш мигом да се пъхнеш между тях, щом хапнеш и вземеш една голяма, гореща вана.
Внезапно той се закова на място и Джейнълин вдигна глава. Джоди ги наблюдаваше от верандата. Изглеждаше чудесно. Явно докторите напразно бяха били тревога и както обикновено, Джоди се бе оказала права. Все повече се съвземаше, независимо от зловещите им прогнози.
Напоследък в нея се забелязваха видими признаци на подобрение. Тя настояваше, че се чувства по-здрава и беше по-жизнена. С готовност и без да се суети, вземаше лекарството си. Дори бе намалила цигарите на две кутии дневно. А предната сутрин бе подновила постоянния си час във фризьорския салон.
Джейнълин се съмняваше в случайността на факта, че Джоди живна в мига, в който научиха за отпътуването на Кий от Монтесангре. Въпреки честите им кавги, майка й и брат й бяха дълбоко привързани един към друг.
— Здрасти, Джоди.
Тонът му беше сдържан и предпазлив. Още носеше спомена за болезнените, необмислени думи, които Джоди му бе подхвърлила преди заминаването. Джоди също вероятно не бе забравила опустошителните си слова. Тънките й устни потрепнаха веднъж, като че в нея прещракаха закъснели угризения.
— Както виждам, връщаш се цял-целеничък.
— Горе-долу.
Джейнълин ги стрелкаше с очи, изгаряща от желание да запази това негласно примирие.
— Хайде да влезем вътре и да пийнем по нещо преди вечеря.
Джоди пристъпи преди тях в гостната. Отказа питие, но запали цигара.
— Прочетох, че бунтовническата армия е конфискувала самолета ти. — Тя издуха струя дим към тавана.