Кий остана вглъбен и не отговори.
— Според мен у нея е настъпил пробив — каза Джейнълин. — Навярно най-сетне се е примирила със загубата му. И след като е осъзнала чувствата си, вече няма да е толкова сърдита. На вечеря между вас всичко мина чудесно. Усети ли промяната в поведението й?
Кий й се усмихна с обич.
— Непоправима оптимистка си, нали?
— Не ми се подигравай — рече засегната тя.
— Не ти се подигравам, Джейнълин. Забележката ти беше съвсем добронамерена. Ако всички бяха така простодушни като теб, светът едва ли щеше да бъка от измамници.
Закачливо подръпна една от новопридобитите й къдрици, но усмивката му беше сдържана.
— Кой знае какво е накарало Джоди да рови из вещите на Кларк? Може да има причина, а може и да няма. Не очаквай твърде много от нея. Нещата рядко се изменят така драстично и бързо. Някои пък въобще не се изменят. Ти си влюбена. Щастлива си и искаш всички да се чувстват като теб.
Тя облегна глава на гърдите му и го прегърна силно.
— Вярно е, Кий. Никога в живота си не съм била по-щастлива. Дори не предполагах, че е възможно такова щастие.
— Личи ти и аз адски се радвам за теб.
— Но ме гризе съвестта.
Той я отблъсна грубо:
— Недей! — каза й сърдито. — Отдай се на блаженството. Наслаждавай му се до насита. Заслужаваш го. Толкова гадости преглъщаш — от нея, от мене, от кого ли не. За бога, Джейнълин, не се чувствай виновна, че си открила щастието. Обещай ми да престанеш.
Слисана от разпаления му тон, тя закима с глава.
— Добре, обещавам.
Лепна й една гореща целувка на челото и отново я отдалечи от себе си.
— Трябва да вървя.
— Да вървиш? Къде? Мислех, че тази вечер ще останеш вкъщи, за да си починеш.
— Починал съм си. — Бръкна в джоба на дънките за ключовете от колата. — Имам много да наваксвам.
— Да наваксваш какво? — Той й метна красноречив взор и се отправи към вратата. — Кий, почакай! За пиене ли става дума?
— Като начало, да.
— За жени?
— Може.
Тя му прегради пътя на входа и го принуди да я погледне в очите.
— Не те попитах, защото сметнах, че си е твоя лична работа.
— Да ме питаш за какво?
— За Лара Малори.
— Какво по-точно?
— Ами, мислех си, че вие двамата може да…
— Мислеше, че може да заема мястото на Кларк в леглото ли?
— Изразяваш се толкова грозно.
— Беше грозно.
— Кий!
— Трябва да вървя. Не ме чакай.
Преди да отвори вратата, Лара надникна през щорите, да провери кой звъни, след което незабавно отключи.
— Джейнълин! Толкова се радвам да ви видя. Влизайте. — отстъпи встрани и въведе неочакваната си гостенка в чакалнята.
— Надявам се, че не ви безпокоя. Май все се изтърсвам без предупреждение. И този път се втурнах импулсивно.
— Дори да се бяхте опитали да се свържете, нямаше да успеете. Откачих телефона си. Някои журналисти не разбират от отказ и продължават да напират.
— И на Кий се обаждаха.
Щом чу името му, сякаш я пронизаха право в сърцето, помъчи се да заглуши болката и махна кашона с книги от н стол.
— Заповядайте, седнете. Искате ли нещо за пиене? Не съм сигурна какво е останало вкъщи…
— Благодаря, няма нужда. — Джейнълин се озърна в бъркотията наоколо. — Какво значи това?
— Пълно безредие — отговори Лара с кисела усмивка и седна на кашона. Уморено прибра един паднал кичур от косата си. Откакто се бе върнала, и най-малкото движение й костваше къртовски усилия. — Събирам си багажа.
— За какво?
— Напускам Идън Пас.
Навярно Джейнълин бе единственият човек в града, който не се зарадва на новината. По лицето й се изписа смесица от слисване и отчаяние.
— Но защо?
— По очевидни причини. — В гласа на Лара прозвуча горчивина, която тя не съумя да прикрие. — Нещата тук не се развиха според очакванията ми. Кларк сбърка, че ми завеща това място. А аз сбърках, че го приех.
Трогна се, когато видя сълзи в очите на Джейнълин.
— Хората в нашия град са толкова тъпи! Вие сте най-добрият лекар, който сме имали.
— Мнението им за мен няма нищо общо с професионалните ми качества. Те просто се поддадоха на натиск. — Е не беше необходимо да споменава Джоди Такет като главна виновница за изолирането й.
Джейнълин и бездруго беше в течение, и по неволя се чувстваше съпричастна.
— Съжалявам.
— Знам. Благодаря ви. — Двете жени се усмихнаха една и друга. Ако обстоятелствата се бяха стекли иначе, можеха да станат много близки приятелки. — Как е майка ви? Има ли резултат от лечението?