Джоди й разказа за очебийното подобрение в състоянието на Джоди. Лара не искаше да помрачава оптимизма й, но реши, че е неин професионален дълг да внесе известен реализъм.
— Радвам се да чуя, че се чувства по-здрава, но бъдете нащрек. Трябва да продължи да изпълнява стриктно предписанията на лекарите, докато не ги отменят. Би следвало да се явява и на чести редовни прегледи. И преди да отхвърлите напълно ангиопластиката, като средство за разширяване н сънната артерия, бих й препоръчала да се подложи на още един кръг от задълбочени изследвания.
— Не съм убедена, че мама ще се съгласи, но ако забележа признаци на преумора, или да не дава господ, на нов пристъп ще се опитам да се наложа над нея.
Побъбриха си още няколко минути и Джейнълин стана да си върви. На вратата каза:
— Гледах съпруга ви в тазсутрешното шоу „Днес“. Предадоха репортаж как приема поздравления от президента.
— Да, и аз го гледах.
— Водещият попита защо не сте с него. Той отвърна, че сте смазана от преживелиците в Монтесангре и затова не сте могли да го придружите във Вашингтон.
Доядя я, че Рандъл говори от нейно име и разпространява неверни сведения. Недвусмислено му беше дала да разбере какво е отношението й към него, когато бяха в Хюстън и не мръдна от спалнята на апартамента, докато не се убеди, че е напуснал хотела, за да хване самолета за Вашингтон. Дори не се бяха сбогували.
Извиненията за отсъствието й във Вашингтон бяха продиктувани единствено от стремеж за лична изгода, но освен да му потърси сметка за това, тя не беше в състояние да го спре. Въпросът не заслужаваше да настоява за среща с него. И бездруго тя щеше да се състои в съда на бракоразводното дело, когато интересите й щяха да бъдат защитавани от адвокат.
— Сигурно е било… — Джейнълин се поколеба, сетне продължи направо: — Дори не мога да си представя как сте се почувствали, като сте разбрали, че през цялото време е бил жив.
— Наистина не можете.
Мислено Лара отново видя Рандъл изтегнат във ваната. Чу кънтенето на писъците си в стените с крещящите плочки, пращенето на разцепено дърво, когато Кий изби с ритник вратата и влезе, после усети прегръдката на ръцете му около тялото си. Зарови лице на гърдите му. Отначало решиха, че Рандъл е мъртъв.
Но той оживя.
Оттогава Кий избягваше да я докосва дори случайно. Не съществуваха думи, с които да опише зверския ужас от възкръсването на Рандъл, затова простичко каза:
— Смаях се, като видях, че е жив.
— Положително, но не изглеждате чак толкова потресена, защо не отидохте във Вашингтон с него? — Едва изрекла грубия си въпрос, Джейнълин моментално го оттегли. — Извинявайте. Непростимо прекалих.
— Не е нужно да се извинявате. Въпросът е съвсем основателен. Отговорът е прост — не исках. Политиката не е моето поле за изява, а на Рандъл. Той може да прави каквото пожелае с новопридобитата си известност. Аз бих предпочела да забравя за моята, както и всички останали.
— И с Кий е така.
Името му отново я жегна в сърцето.
— Той се чувстваше изключително неловко да бъде в центъра на вниманието.
Добродушното лице на Джейнълин се сгърчи от болка, когато внезапно изтърси:
— Той пак заминава. За Аляска. Тази сутрин ми съобщи. Предложили са му работа като мерач на газопровода. Това е пилотът, който следи за пробиви по трасето.
Лара кимна неопределено.
— Каза, че парите били добри и че имал нужда от промяна на обстановката. Напомних му, че току-що я е променил. Той заяви, че пътуването до Централна Америка не се брояло. Не искам да заминава — рече тя с явна загриженост. — Но сега, когато мама е по-добре, очевидно няма какво да го задържа тук.
— Очевидно. — Гласът й прозвуча кухо.
— Толкова се безпокоя за него — продължи Джейнълин. — Отначало мислех, че е уморен от преживяното, но вече цяла седмица е у дома, а още не се е оправил.
Лара моментално се разтревожи.
— Болен ли е?
— Не, не е болен. Поне физически. Но нещо го гнети. Очите му не искрят както обикновено. Дори не крещи, като се ядоса. Направо не прилича на себе си.
— Не, наистина.
— Все едно някой е изтръгнал щепсела от електрическото му захранване.
Лара не знаеше какво да отвърне.
— Ами — заключи притеснено Джейнълин, — просто исках да го споделя с вас.
Тя се поколеба, сякаш не се беше доизказала. Лара се запита дали знае, че са спали заедно. Едва ли… но не би било трудно да се досети.
— Ами, ъъъ… Вие кога тръгвате?
— Не съм определила точно, веднага, щом си събера багажа. Още не съм се уговорила с някой посредник за продажбата на къщата.
— Във Вашингтон ли ще се установите?
— Не — отсече рязко тя. Смекчи тона си и добави: — Нямам конкретни планове.