— Откакто сме се върнали, почти не съм имал време да бъда насаме с жена си. Сигурен съм, че разбирате.
Думите му предизвикаха добродушен кикот сред новинарите, но те натовариха видеокамерите и микрофоните си във фургоните и си заминаха. Мнозина натискаха клаксоните и му махаха, като че се сбогуваха с близък приятел.
Навън вече се стъмваше, но Лара не бе запалила лампите в кабинета си. Здрачът повече допадаше на настроението й. Освен това скриваше тъмните кръгове под очите й.
При мисълта, че никога не ще види Кий отново, плака до пълно вцепенение подир ядното му тръгване предишната вечер. Беше си отишъл с омраза в сърцето. Чувството за загуба я терзаеше болезнено и се доближаваше до усещането с което се бе свестила в Маями и бе осъзнала, че ужасния кошмар е истина, а не сън.
Накрая, някъде към два след полунощ, бе събрала последните си сили, за да се довлече до леглото, където лежа будна до сутринта. През целия ден се занимава трескаво с прибирането на багажа си, като на моменти я обладаваше такава покруса, че ръцете й увисваха безжизнени до тялото и тя се вторачваше в празното пространство със сухите си, парещи за сън очи.
В сумрака кабинетът й изглеждаше по-уютен. По-безопасен, подходящо убежище за мъчителното й отчаяние. Почти беше обикнала облицованите с ламперия стени на д-р Патън и мъжкия стил на обзавеждането му. Де да можеше още години наред да се наслаждава на неговата лечебниица.
— Толкова е провинциално — забеляза Рандъл и се отпусна на коженото канапенце.
— Оборудването е съвременно.
— Говоря за мястото въобще. Никак не ти подхожда.
Представа си нямаше какво й подхожда и какво не.
— Болните не са съсредоточени само в градовете Рандъл. И тук можех да създам добра практика. — Тя затвори капака на един кашон и го залепи с широк скоч. — Тоест, ако ми бяха предоставили благоприятни условия да я развия.
— Запазена територия на Такетови.
— Безспорно.
— Любопитно ми е едно. — Той кръстоса крака с небрежната елегантност на Фред Астер. — Защо, за Бога от цял континент реши да се установиш точно тук? И най-вече Тексас — рече с нескривано отвращение. — Защо избра града, където ще бъдеш най-презряна? Да не би да имаш склонност към мазохизъм?
Не възнамеряваше да разказва на Рандъл последните три години от живота си. Всъщност, дори не желаеше да остават под общ покрив. Но преди да го отпрати, държеше да му каже още нещо.
— Не ми беше лесно да започна отначало кариерата си — подхвана тя. — Въпреки че бях пострадала жестоко и бях загубила детето и съпруга си в кървав преврат, хората не бяха готови да ми простят. Продължаваха да ме възприемат като курвата на Кларк. Правих постъпки за работа в болници из цялата държава. Някои дори ме вземаха само заради способностите, но щом свържеха д-р Лара Малори с госпожа Рандъл, мигом лицемерно ме принуждаваха да напусна, за да накърнявам интересите на заведението. Това се случи поне десетина пъти.
— Затова накрая реши да минеш на частна практика, обзалагам, че си използвала парите от застраховката ми, за да започнеш. Но въпреки това не мога да си обясня защо си дошла точно тук.
— Не съм купувала мястото, Рандъл. Беше ми завещано. От Кларк. — Тя направи пауза — Това е едно от последните неща, които е направил преди смъртта си.
Необходимо му беше известно време, за да проумее казаното. Когато най-сетне го осмисли, рязко си пое дъх.
— Бас държа, че е искал да изкупи греховете си. Какво отегчително благородство.
— Мога само да се догаждам за подбудите му, но да, сигурна съм, че се е чувствал длъжен да направи това за мен.
— Сега сигурно и на мен ще ми представиш сметка. Какво дължа, задето ме придружи до Монтесангре?
— Развод.
— Отхвърля се.
— Нищо не можеш да ми откажеш — рече пламенно тя. — аз и Кий те спасихме от затвора в онази чудовищна дупка. Нима вече си го забравил? Да не би мимолетната ти слава да е изтрила паметта?
По лицето му се плъзна ехидна усмивка. От нея лъхаше снизходителност, както и от тона му.
— Лара, Лара. Толкова си наивна. След всичко, което си изживяла, пак не можеш да прозреш нещата в дълбочина, а? Не си се поучила от своя личен опит? Където се вие пушек… и така нататък. — Ръката му бавно описа кръг. — Не си ли проумяла, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността, защо се връзваш толкова лесно?
— Вече ме убеди. Рандъл. Но за какво, по дяволите намекваш?
— Наистина ли си въобразяваш, че ти и твоят щуравел помогнахте за освобождаването ми?
Гласът му бе станал кадифен, съскащ и самодоволен. Космите на тила й настръхнаха. Налегна я лошо предчувствие.