Сърцето й заби учестено. Тя се вкопчи за гърлото, което внезапно бе пресъхнало. Нещо й убягваше. Нещо, което трябваше да си спомни. Нещо…
Истината я прониза мълниеносно като куршум. Мъглявината се разпръсна и забравените мигове, непосредствени предхождащи засадата, бавно изплуваха в съзнанието й.
Играеха на пържоли с Ашли на задната седалка. Колата наближи края на стърнището. Щом забави ход, към нея се втурнаха въоръжени мъже и я раниха. Шофьорът бе застрелян и се свлече върху кормилото.
Тя изпищя. Рандъл се обърна да я погледне. „Довиждане“ — Напълно спокоен й се усмихна. Дъхът й поривисто изскочи от гърлото.
— Ти си знаел! — изкрещя. — Ти и Емилио сте организирали нападението на колата ни! Ти си убиецът на дъщеря ни!
— Я, млъкни! Да не искаш да те чуе целият квартал!
— Искам да ме чуе целият свят.
Той я удари през устата. Заговори припряно и тихо:
— Глупачка такава! Не съм целял да убият детето. Куршумите не бяха предназначени за него.
Лара дори не се опита да осмисли твърдението му. Спусна се към чантата с фотоапарата. Беше на бюрото й, където я бе оставила в деня на завръщането си от Монтесангре.
Под прикритието на тъмнината пъхна ръка вътре. Пръстите й се сключиха около дръжката на револвера. Извади го се обърна рязко, насочила дулото право в гърдите на Рандъл.
— Давам ти последна възможност да се откажеш.
Джейнълин се усмихна на Буи.
— Не се отказвам. Абсолютно, категорично, стопроцентово съм сигурна в решението си. Освен това, ти се дърпаше, ти беше отявлено против, не аз. С толкова мъки те склоних, че сега не само няма да отстъпя, но и на теб няма да ти дам да се измъкнеш. — Улови го под ръка и облегна глава на рамото му. — Карай нататък, господин Кейто. Изгарям от нетърпение да стигнем по-бързо.
— Ако някой ме види, че шофирам колата ти…
— Тъмно е. Никой няма да ни види. А и да ни види, сигурно ще си помисли, че Кий отново ти е заръчал да ме пазиш от журналисти.
— Да, днес бяха плъпнали из целия град.
— Надяваха се да зърнат господин Портър. — Напомнянето помрачи щастието на Джейнълин и я накара да се намръщи. — Мама го гледа в новините. И страшно се разстрои.
— Защо?
— Защото й напомня за скандала, за Кларк. За всичко. Не пожела да вечеря и се качи в стаята си.
— И ти изчака да дойде Мейдейл, преди да тръгнеш?
Според предварителната уговорка двамата с Джейнълин се срещнаха в управлението на „Такет Ойл“.
— Да. Тя ще остане да пренощува. Казах й, че отивам на лекция за повишаване на квалификацията в Лонгвю.
— Ами Кий?
— Кий никога не се прибира преди обяд, а понякога и след това. Твърди, че играел покер с Болки до зори на пистата. Било му по-удобно да преспива там, отколкото да бие пътя с колата до вкъщи. Както и да е, бездруго няма да разбере, че съм излязла.
Буи се взираше нервно във всяка кола, която минаваше покрай тях.
— Това шикалкавене никак не е на хубаво. Положително ще се случи нещо ужасно.
— Честна дума, Буи. — Тя въздъхна е нежно раздразнение. — Ти си най-черногледият човек, най-големият фаталист, когото съм срещала. Преди няколко месеца ти беше с присъда зад гърба си, а аз се чувствах като затворница. Съдбите и на двама ни се промениха.
— Ако продължаваш да си имаш работа с мен, бас държа, че твоята наистина ще се обърне — рече мрачно той. — На бърза ръка ще се простиш с късмета.
— Милион пъти съм ти казвала, че ми е все едно. Семейството ми винаги е разполагало с много пари, но не е било щастливо. Родителите ми не се обичаха. Враждата между тях се отрази на мен и на братята ми. Усетихме я още като малки, преди да можем да я проумеем. Тя направи от Кларк болезнено амбициозен човек, който не можеше да се примири и с най-незначителни пропуск. Кий пък отиде в другата крайност и живее така, сякаш не му пука от нищо, макар че, според мен, това е защитна реакция. Просто не желае никой да разбере колко дълбоко го е наранила смъртта на баща ни и студенината на мама. А аз се превърнах в срамежлива, затворена в себе си глупачка, която се бои да изрече собственото си мнение. Повярвай ми, Буи — щастието и любовта не се купуват с пари. Бих предпочела да имам твоята обич пред всички богатства на света.
— Щото не знаеш к’во е без тях.
Толкова пъти бяха разнищвали тази тема, че я бяха изчерпали до смърт. Тя беше решена да не допуска най-щастливата вечер в живота й да бъде вгорчена от препирни.
— Много добре знам какво върша, Буи. Отдавна съм навършила пълнолетие. Обичам те безумно и мисля, че и ти ме обичаш по същия начин.