След като се бе запознала с него и бе изпитала на гърба си неустоимата притегателна сила на дяволитата му усмивка, Лара не можеше да си представи Кий, издокаран в капитанска униформа, как говори на пътниците с напевен глас за климатичните условия в града на местоназначението им.
От продължителното седене в пилотската кабина около очите му, сини като тези на Кларк, се бяха образували привлекателни бръчици. Но Кларк беше светъл и рус. А очите на Кий бяха обрамчени от гъсти, прави, черни мигли. Определено той беше черната овца в семейството, дори на външен вид. Косата му бе тъмна и гъста и непокорна като самия него. Кларк винаги изглеждаше гладко избръснат. Кий явно не се бръснеше с дни. Странно, но наболата му брада не намаляваше, а засилваше неотразимия му чар.
И двамата братя представляваха прекрасни екземпляри на човешката фауна. Кларк бе като кротък домашен любимец. Кий, като неопитомен звяр. Разяри ли се — или ако бъде предизвикан — на Лара й се струваше, че непременно ще заръмжи.
— Добро утро.
Тя подскочи, сякаш я бяха хванали да върши нещо нередно.
— О, добро утро, Нанси. Не те чух да влизаш.
— Как ще ме чуете. Бяхте се отнесли на милиони мили оттук. — Сестрата, едновременно изпълняваща функцията и на секретарка, остави чантата си в картотеката и си облече синя униформена престилка. — Какво е станало с телефона в приемната? — Тя бе влязла през задния вход, преди да се присъедини към Лара в малката ниша, където държаха медикаментите, напитките и закуските. Кухнята на прилежащата къща бе за лично ползване на Лара.
— Шнурът му се беше поразхлабил, та реших да го сменя. — понеже още не знаеше как да се отнася към посещението на Кий Такет в клиниката, не бе готова да го сподели с Нанси.
— Кафе? — Вдигна каничката.
— Разбира се. — Сестрата си сложи две чаени лъжички захар в димящата чаша, подадена й от Лара. — Има ли още понички?
— В шкафа. Мислех, че си на диета.
Нанси Бейкър намери поничките и унищожи една с първата хапка, после облиза пудрата захар от пръстите си.
— Зарязах диетите — заяви категорично тя. — Твърде заета съм, за да се занимавам с пресмятане на калории. Ако ще да гладувам, докато пукна, пак няма да стана като манекенка. Пък и Клем си ме харесва такава. Вика, че било по-сладко.
Лара каза с усмивка:
— Как прекара почивния ден?
— Ами — отвърна Нанси и примлясна с устни, — горе-долу добре. Кучката се разгони, Малкият Клем докопа обувките на сестра си за степ, обу ги наопаки и не ги свали цял ден. Когато се опитахме да му ги събуем, той нададе такъв страхотен вой, че го оставихме да се разхожда с тях като паток. Всичко мога да понеса, но не и писъци.
Разказите на Нанси за бъркотията, царяща в семейството й, винаги бяха забавни. Тя добродушно се жалваше от претоварената си програма, която се въртеше около три буйни деца, до едно преминаващи през някакъв „специален“ стадий, но Лара знаеше, че помощничката й обича съпруга и децата си и за нищо на света не би сменила мястото си с друг.
Нанси се бе отзовала на обявата, дадена от Лара в местния вестник, и Лара я нае още след първото събеседване, най-вече поради липса на допълнителни кандидатки. Нанси бе опитна сестра, въпреки че преди две години бе излязла в отпуск по майчинство, за да роди Малкия Клем.
— Дойде време да го слагаме на гърнето — каза тя на Лара, — та предпочитам да се върна на работа и да предоставя тази чест на баба му.
Лара веднага я хареса, дори малко й завиждаше. И в нейния живот някога бе настанал хаос, но от съвсем различен характер, не като шантавата, щастлива бъркотия, която изпъстряше ежедневието на Нанси. При нея той бе променил и основи съществуването й, бе нанесъл дълбоки поражения и оставил трайни следи. Нейните беди бяха непоправими.
— Ако не беше Клем — бърбореше Нанси, дояждайки втората си поничка, — сигурно щях да утрепя кучето, а може би и децата, и после да си изскубя косите. Но щом се върна от работа, той ме подкокороса да заведем дечурлигата при майка му и да мръднем някъде да хапнем. Натъпкахме се с подлучени хлебчета и наденички в „Млечната кралица“. Беше страхотно.
— Щом Малкият Клем заспа, скрих обувките за степ най-горе в дрешника, да не вземе да се сети за тях и днеска. Сутринта Големият Клем остави кучката при ветеринарния, дето или ще я чифтосат, или ще я резнат. Между впрочем, ако се намери благосклонен партньор, какво ще кажете за едно кутренце на петна?
— Не, благодаря — отвърна през смях Лара.
— Не ви се сърдя. Знаех си аз, че цялото проклето котило ще се изтърси на моята глава. — Тя си изми ръцете в мивката. — Я по-добре да ида да проверя в книгата колко са се записали за посещение.