Но и харченето на всеки негов цент не й бе чуждо. Като болшинството от хората и тя го смяташе за глупав. Понеже я обичаше, той я бе оставил да живее със заблудата, че не знае за извънбрачните й връзки. Болеше го, че търси компанията на други мъже, но щеше да страда още по-мъчително, ако я загуби.
Беше слушал някакъв психолог по радиото да философства, че отклоненията в човешкото поведение се обясняват с причини, дълбоко вкоренени в детството. Несъмнено, случаят с Дарси беше точно такъв. Това го караше да изпитва съжаление към нея и да я обича още повече. Докато се прибираше в дома при него, той щеше да се преструва на сляп за изневерите й и на глух за подигравките на приятелите и колегите си.
Тя си въобразяваше, че съпругът й няма понятие за разточителните суми, които пръска за себе си и Хедър, но бъркаше. Жена му можеше да е изключително изобретателна, но той умееше добре да си прави сметката. Знаеше до стотинка какво му докарва мотелът. За толкова години се беше научил кога да укрива приходите си от данъчните служби, да бъде ларж, кога да стяга колана. Закашля се, за да не издаде кикотенето си. Благодарение на Джоди Такет всяка година спестяваше хиляди долари. Винаги се бе надявал, че ще доживее да види смъртта на старата си неприятелка. Преди здравето й да се влоши и да се замъгли разсъдъкът й, трябва да реши дали да я посвети в малката си тайна.
Най-важното ще бъде да избере подходящ момент. В края на краищата, нали става дума за престъпление. За предпочитане е да се намира в достатъчно ясно съзнание, за да схване пълния смисъл на признанието му, но в същото време да не е в състояние да предприеме нищо.
Може да го изпрати под формата на благодарствено послание:
Скъпа Джоди, преди да се пренесеш завинаги във вечните селения на Ада, искам да ти изкажа своята признателност, помниш ли как ме прекара с петролния участък? Е, радвам се да ги съобщя, че…
— Фъргъс? Ти какво мислиш?
Сопрановият глас изтръгна Фъргъс от залисията му.
— Мисля, че беше много изчерпателна. Ако няма поправки или въпроси, предлагам да продължим нататък.
Когато заместник-председателят на настоятелството прочете следващата точка от дневния ред, Фъргъс отново се върна към томителните си видения за мъст.
— Твоето предателство коства живота на дъщеря ми. — Гласът на Лара остана спокоен, както и протегнатите й ръце, които стискаха Магнума 357. — Копеле такова! Ти уби детенцето ми. А сега аз ще убия теб.
Докато насочваше пистолета към него, даде възможност на Рандъл да си отдъхне, но само за миг. Той се съвзе възхитително бързо.
— Нали разигра същия драматичен скеч в Монтесангре и нищо не излезе. Емилио не се хвана, както няма да се хвана и аз сега. Ти си лечителка, Лара, а не убийца. Твърде високо цениш човешкия живот, за да му посегнеш. Не всеки обаче споделя твоето възвишено мнение за себеподобните си. Такива благородни идеали само ти пречат да се домогнеш до желаното. Решителната крачка е най-важна, Лара. От това дали ще я предприемеш или не, зависи ще успееш ли, или ще се провалиш. Човек трябва да бъде готов да отиде докрай, иначе е излишно да се напъва. В дадения случай, решителната крачка е да дръпнеш спусъка, а ти никога не ще я направиш.
— Ще те убия.
Спокойствието му се поразклати, но той продължи хладнокръвно:
— С какво? С празен револвер? Патроните бяха извадени, не помниш ли?
— Да, помня. Но после бяха върнати обратно. Кий беше скрил допълнителни припаси в един таен джоб на чантата с фотоапарата. Войниците не го намериха при претърсването. Той презареди пистолета преди да напуснем хотела, за да вземем самолета за Колумбия. — Тя дръпна петлето. — Ще те убия.
— Блъфираш.
— Това е последната фатална преценка в живота ти, Рандъл. И то погрешна.
Трясъкът беше оглушителен. Тъмнината се разцепи от яркооранжева мълния и Лара политна назад към стената. Тежкият револвер падна от ръката й.
Той пъхна ключа в бравата. Незабелязани влязоха в младоженския апартамент и затвориха вратата след себе си. Той посегна към копчето за светлината, но когато го щракна, нищо не излезе.
— Крушката сигурно е изгоряла — рече.
— На масичката има лампа.
Тя прекоси дневната, движейки се опипом в мрака. Любопитството му към техниката го накара да опита още веднъж да светне.
Крушката беше наред, но контактът даваше на късо. Когато го натисна отново, изскочиха искри.