И стаята избухна.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Лара остана без дъх, когато се удари в стената. Окопи се и пристъпи, олюлявайки се, към прозореца. Сякаш цялата северна част на Идън Пас гореше.
Грабна лекарското си куфарче и бясно се втурна навън, като в бързината да стигне до мътния стълб от черен дим караше, без да спазва никакви правила за движение. Незабавно прецени, че взривът е станал на мястото на мотела „Зеления бор“.
Пристигна секунди след пожарната и патрулната кола на шерифа. Едното крило на зданието беше обвито в пламъци. Периодически в него продължаваха да трещят нови експлозии, които изхвърляха огнени езици към нощното небе. Имуществените щети щяха да бъдат неимоверни. Процентът на пострадалите щеше да зависи от броя на заетите стаи. Лара мислено се подготви за най-лошото.
— Има ли признаци на оцелели?
Шерифът Бакстър трябваше да се напрегне, за да я чуе сред ревящите пламъци.
— Не още. Боже господи! Каква беля.
Въпреки храбрите им усилия, Лара знаеше, че пожарна команда, която разчиташе предимно на местно попълнение от доброволци, нямаше никакъв шанс да овладее лумналия пожар. Шефът й беше достатъчно умен, за да го съобрази. Не изпрати готовите, но зле екипирани огнеборци, да се хвърлят в пламъците, но им заповяда да го ограничат, за да не се разпространи. Обади се за помощ на по-големите пожарни команди в околността.
— И потърсете някой от „Такет Ойл“ — извика шерифът Бакстър. — За проклетия, кладенецът им е в опасна близост. — помощникът му Гюс извади портативната си полицейска радиостанция.
— Шерифе, може ли да използвам телефона в колата ви, да се обадя в окръжната болница?
Шерифът кимна.
Тя се пъхна зад волана в патрулния автомобил и позвъни там. За щастие я свързаха с делова сестра от спешното отделение. Обясни й положението.
— Незабавно изкарайте всички линейки. Изпратете допълнителни принадлежности за неотложна медицинска помощ, болкоуспокояващи и спринцовки, превръзки, преносими контейнери с кислород. — Те разполагаха само с две линейки, затова тя предложи да бъдат извикани подкрепление от съседните окръзи. — Уведомете също Медицинския център и болницата „Мъдър Франсес“ в Тайлър. Навярно ще имаме нужда от техните вертолети за превозване на най-тежко пострадалите към травматологичните участъци. Предайте им да поставят звената си за борба с бедствени случаи в бойна готовност. Предупредете местните кръвни банки, че може да са необходими допълнителни количества кръв и съставете опис на наличните запаси. Ще се наложи да съберат още персонал. Очаква ни напрегната нощ.
— Ето тук! — Шерифът Бакстър ръкомахаше диво на пожарникарите, когато тя се присъедини към тях.
От крилото на мотела, незасегнато от първоначалния взрив, се чуваха крясъци. Лара гледаше с ужас как група огнеборци влязоха в горящото здание. Всеки миг някоя експлозия можеше да отнеме живота им.
След няколко мъчителни минути те започнаха да извеждат оцелелите. Двама пожарникари носеха обездвижени жертви на раменете си. Други вървяха сами, но Лара видя, че са замаяни, обгорели и се давят от погълнатия дим.
Заръча на пожарникарите да ги наредят на земята, след което тръгна между тях, за да установи какви са нараняванията им, като си отбелязваше наум най-тежките случаи и им даваше единственото лекарство, с което разполагаше.
За разлика от друг път воят на сирените дойде като балсам за душата й. Пристигнаха първите линейки и от тях изскочиха трима фелдшери. Останалите я гледаха с изцъклени от болка очи. Надяваше се, че разбират колко е трудно да се правиш на бог и решаваш кой да замине и кой не.
Огнеборците предприеха нови набези в пламъците. Броят на оцелелите се увеличаваше, но с това задачата на Лора ставаше все по-трудна. Двама бяха в шок. Неколцина плачеха, един пищеше в агония. Някои бяха в безсъзнание. Стараеше според силите си да им окаже елементарна първа помощ. Тъкмо беше коленичила до един мъж и му слагаше турникет върху лакътната кост, която имаше комплекси счупване, когато досами нея опасно изскърцаха автомобилни спирачки. Обърна глава с надеждата, че пристига нова линейка.
Дарси Уинстън залитна откъм шофьорската врата от елдорадото си.
— Хедър! — изпищя. — О, господи! Хедър! Виждал ли е някой дъщеря ми?
Втурна се право към сградата и сигурно щеше да хвърли в горящата преизподня, ако един пожарникар не я беше уловил и не я дръпна назад. Тя се заивива в ръцете му.
— Дъщеря ми е вътре!
— О, не! — изстена Лара. — Не. — Нима момичето, с което спонтанно се бяха сближили, беше сред жертвите? Потърси Хедър Уинстън измежду спасените, но не я намери.