— А кой тогава?
— Сестра ми. Тя е извън града.
— Разбрах, че майка ви е дърпала конците.
— Не и през последните няколко години.
— Все пак бих искал да говоря с нея.
— Съжалявам, но това е изключено. Преди броени седмици тя получи лек удар и сега е на легло.
Лара, която стоеше наблизо и го слушаше, не каза нищо, за да го опровергае. Нито пък който и да било от другите.
— Мога само да ви уверя — каза на агентите, — че „Такет Ойл“ винаги е спазвала зорко правилата за безопасност. Репутацията ни е безупречна в това отношение.
Агентите се скупчиха на поредно съвещание.
Наоколо се мотаеха десетки любопитни зяпачи, които се надпреварваха да огледат щетите, след като опасността бе преминала. Те вкупом утешаваха Дарси и Фъргъс Уинстън за огромните загуби.
Дарси, съхранила впечатляващия си вид за разлика от останалите присъстващи, които бяха покрити с мръсотия, непрекъснато шареше с очи из тълпата, за да зърне Хедър. Тя попита Лара няколко пъти дали не я е виждала. Плачеше тихо и изискано и постоянно повтаряше на онези, които се опитваха да я утешават:
— Просто не мога да повярвам, че целият ни къртовски труд отиде на вятъра. Но ние, естествено, ще построим всичко наново.
Фъргъс обаче беше по-скоро нервен, отколкото покрусен. Навярно не си беше плащал застрахователните вноски.
— Трябваше отдавна да е тук — Лара чу Дарси да казва на Фъргъс с явно раздразнение. — Очевидно тя смяташе, че Хедър също следва да бъде на местопроизшествието, за да завърши образа на семейството пред медиите.
Почти едновременно прозвучаха два вика.
И двата се разнесоха от западния край на хотелския комплекс, където бе избухнала първата експлозия.
— Елате и ми помогнете!
— Сър! Май трябва да хвърлите едно око.
Лара и Кий бяха сред хората, които моментално хукнаха натам. Заедно с неколцина други наобиколиха мъжа, който пръв се бе обадил.
— Отдолу има някакво тяло.
Кий му помогна да повдигне една желязна подпора и под нея се подадоха овъглените останки на човешко същество.
Преди да успеят да се съвземат от шока, един от агентите каза:
— Господи! Ето още един. — Няколко ярда по-нататък той бе направил второ ужасяващо откритие.
— Сър! — Агентът, който беше извикал най-напред, изтича при началника си. Беше запъхтян от двайсетярдовия пробег. — Намерих нещо. — посочи към едно празно поле. — Мисля, че е газопровод, но не фигурира в схемата на мотела. Идва вертикално. Моето предположение е, че е свързан под земята с друг, който води право към онзи кладенец.
Кий си проби път с лакти към агента.
— Какво казахте?
Старши агентът се намръщи.
— Господин Такет, струва ми се, че някой е изпомпвал природен газ от вашия кладенец.
Точно в този момент утринният въздух бе раздран от писък. Той се надигна от тълпата зад кордона на шерифа. Дарси беше сграбчила едно момиче за раменете и го раздрусваше така, че главата му се люшкаше насам-натам.
— Какви ги дрънкаш? Лъжеш! — Тя зашлеви момичето с все сила. — Хедър беше на репетиция. Казала е на Фъргъс, че ще си тръгне по-рано, за да отиде на репетиция. Трябва да те убия гадна лъжкиня такава!
Момичето запелтечи:
— Не лъжа, госпожо Уинстън. Хедър ме помоли да я прикривам, ако се обадите у нас. Нямахме репетиция. Тя каза… — То изхълца, думите излязоха накъсани. — Хедър каза, че с Танър ще се срещнат тук и че ще прекарат вечерта в една от мотелските стаи. — Мокрото от сълзи лице на момичето се изкриви от мъка. — Тя каза, че ще бъде страшно романтично, защото ще се вмъкнат в младоженския апартамент.
Оли Хоскинс бе работил неуморно през цялата нощ, помагайки с каквото може. Изпадна в паника, като чу името на сина си.
— Танър? Танър? Танър е бил тук? Не. Не може да бъде. Моето момче, той… Не!
Дарси блъсна настрана ридаещата приятелка на Хедър и се втренчи в мрачните фигури на пожарникарите, които се приближаваха с две носилки откъм тлеещите развалини на някогашния младоженски апартамент. Върху всяка имаше по един запечатан черен найлонов чувал.
— Не. Не. Хедър? НЕ!
И тогава Фъргъс потресе всички, като се свлече на колене и похлупи главата си с ръце. Със страдалчески вик рухна по очи на земята.
— Бих пийнал чашка кафе. — Кий се приближи до нея, когато отиваше към колата си. — Освен това нямам с какво да се прибера. — Беше дошъл с Дарси и това не бе случайно. Би било дребнаво да го споменават в настоящия момент и те го премълчаха. — Бих те помолил да ме откараш до вас, ако може.
Бе не по-малко изпоцапан от нея, дрехите му бяха набити с пот и сажди. Беше загубила представа колко пъти излиташе с хеликоптера, само за да се върне възможно най-бързо и да откара поредния пострадал.