Кий изтри лигите от брадичката й с палец, сетне облегна глава върху темето й.
— Няма нищо, мамо. Кларк е умрял, знаейки, че го обичаш. Знаел е.
— Кий. — Тя промълви името му, не с укор, а разкаяно. Успя да повдигне ръката си ида я сложи на рамото му. — Кий…
Той стисна очи толкова силно, че от тях се процедиха сълзи. Линейката пристигна, но Кий продължаваше да я държи в обятията си, шепнеше й утешително като на малко дете и нежно я полюшваше.
Но Джоди Такет вече бе мъртва.
— Благодаря ви, господин Хоскинс. — Оли лично бе пренесъл продуктите до колата й и ги бе натоварил в багажника.
— Пак заповядайте, д-р Малори.
— Как е госпожа Хоскинс?
Той измъкна една носна кърпа от задния си джоб и невъзмутимо попи очи.
— Не я бива много. Все седи в стаята на Танър. Бърше прахта. Толкова често чисти килима с прахосмукачката, че вече го е протрила. Ни яде, ни спи.
— Защо не я доведете да я прегледам? Мога да й предпиша слабо успокоително.
— Благодаря, д-р Малори, но нейният проблем не е физически.
— Скръбта понякога води до редица заболявания. Знам това. Нека да намине към мен.
Той кимна, отново й благодари и се върна към задълженията си в „Бързо и евтино“. Този ден бе един от най-натоварените дни супермаркета, срядата преди Празника на благодарността. Тексас стрийт гъмжеше от народ.
Група доброволци окачваха новогодишни украси, опъваха гирлянди с многоцветни лампички през улицата и закрепваха един Дядо Коледа с каубойска шапка и ботуши върху покрива на банката. Минувачите даваха спонтанни съвети.
Въпреки неотдавнашното бедствие, животът в Идън Пас продължаваше.
Лара тъкмо се канеше да изкара колата си от платения паркинг, когато линкълнът на Кий внезапно се залепи зад нея и й препречи пътя. Той слезе и се шмугна между колата й и някакъв пикап, спрян от другата й страна.
Пронизителното изсвирване на клаксон и нечий вик отново привлякоха вниманието му към улицата.
— Ей, Такет, ще я мръднеш ли тая жълта дрисня или не? Заприщил си цялата проклета улица.
Кий се провикна в отговор:
— Заобиколи я, бе скапаняк такъв! — С добродушна усмивка той показа среден пръст на приятеля си Опосума. Още се смееше, когато стигна до шофьорската врата на Лара, почука по стъклото и смъкна авиаторските си слънчеви очила. — Хей, док, как е хавата?
Не се бяха виждали от смъртта на Джоди. Щом той се държеше така небрежно и тя щеше да отвърне по същия начин, макар че сърцето й се разтуптя.
— Мислех, че си заминал за Аляска.
— Следващата седмица. Обещах на Джейнълин да остана поне до Деня на благодарността. Те с Буи за първи път ще го празнуват заедно. Тя адски държи на присъствието ми, за да разрежа пуяка.
— Доведе го да се запознаем.
— Кого, пуяка ли?
Тя завъртя очи, давайки му да разбере, че е оценила шегата му.
— Зет ти много ми хареса.
— Да, и на мен. Особено, дето се впряга да не би хората да си мислят, че се е оженил за Джейнълин заради парите й. Работи като вол, за да докаже, че не е вярно. Проверява всеки Такетов кладенец за нарушения на безопасността. Даже е готов да се кори за поразията, дошла от седми номер, но Джейнълин не дава и да се издума. Усещал е, че нещо не е наред. Но стана късно, преди да надуши какво точно. Както и да е, направо са оглупели от любов. Чувствах се излишен. Щом се махна, къщата ще остане изцяло на тяхно разположение. Приписах на Джейнълин моята половина.
— Щедър жест.
— Не ми навява хубави спомени. Нито един. Може би те ще съумеят да я превърнат в по-щастлив дом за своите деца — поклати глава и се изкиска. — Кой би могъл да предположи, че Джейнълин ще се ожени тайно? — С по-тих глас добави — И малко е сбъркала в сметките с времето. До гроба все ще се обвинява, че не е била край Джоди, когато е получила удара.
Отново беше започнал да вика на майка си „Джоди“, но Лара си спомняше с каква нежност я прегръщаше и как й каза „мамо“, преди да умре.
— Разправи ли на Джейнълин за Кларк?
— Не. Какъв смисъл би имало? Беше й достатъчно тежко да научи, че Джоди е убила съпруга ти.
Беше проведено следствие. Кий изтъкна умопомрачението на Джоди като причина за извършеното насилие. Заяви пред съдията, че поради замаяното си състояние, тя е свързала внезапната поява на Рандъл Портър със смъртта на Кларк. Застреляла го е, смятайки, че защитава детето си. Съдът се хвана на въдицата. Във всеки случай убийцата бе мъртва. Делото бе приключено. Понякога системата да се действа според симпатиите бе най-справедлива.
Той втренчи сините си очи право в Лара.
— Можеше да кажеш истината на следствието.
— Както сам спомена преди малко, какъв смисъл би имало? Никой нямаше да ми повярва преди пет години. И тогава не можех да докажа нищо, както и сега, а освен това, всичко би се проточило до безкрайност. Радвам се, че най-сетне свърши. Най-важното за мен е, че за смъртта на Ашли бе отмъстено.