Беше дала тялото на Рандъл за кремиране, понеже преди няколко години му бе правила официално погребение, смяташе, че не е длъжна да устройва нов спектакъл на обществото. Тя бе отслужила частна панихида за него в Мериланд. Само неколцина негови колеги бяха поканени да присъстват.
— Какво стана със замисъла на Портър, скалъпен съвместно със Санчес? — попита Кий.
— Когато президентът се обади да ми изкаже съболезнованията си, аз изразих несъгласие с оценката на покойния ми съпруг за положението в Монтесангре. Уведомих го, че двамата с теб сме били непосредствени свидетели с каква ожесточение се отнася Ел Корасон към собствените си войници, както към своите врагове. Заявих му, че от гледна точка на американска гражданка, не бих желала моите данъци да отиват за поддържането на този режим.
— И на мен ми се обади. Казах му същото, но с доста по-остър език.
— Представям си.
Той се облегна на очукания пикап, паркиран отстрани, сви едното си коляно и се подпря с подметката на ботуша върху хлътналата врата. Целият му вид говореше, че си е баш на мястото, удобно издокаран в типичната тексаска униформа — дънкови панталони и дънково яке. Поривистият есенен вятър развяваше тъмната коса около главата му. Очите му бяха една степен по-наситени от цвета на небето.
Изгаряше от копнеж по него.
— Мислех, че напускаш Идън Пас, док.
— Промених намерението си и отново отворих клиниката. Хората най-после ме приеха. Работата върви толкова добре, че пак взех Нанси. А тя вече настоява за помощничка.
— Честито.
— Благодаря.
Настъпи продължително мълчание и те се чудеха накъде да извърнат очи.
— Марион Ленард е бременна — съобщи му тя. — Няма да се сърди, че съм ти казала. Веднага го обявиха със съпруга си на всеослушание. Тя беше сред първите ми пациентки, когато отново започнах да приемам.
— О, това е хубаво. — Той кимна дълбокомислено. — Значи не е имало нищо вярно в слуха, че ще те съдят за лекарска грешка?
— Предполагам, че да. Просто не са приели да играят ролята, отредена им от Джоди, като е дала тласък на мълвата.
— Чете ли отчета на Отдела за тютюн, алкохол и огнестрелни оръжия, който излезе във вестника? — попита той.
След няколкоседмично разследване федералната агенция беше публикувала разкритията си. Експлозията в „Зеления бор“ била предизвикана от незаконен газопровод, свързващ седми кладенец на „Такет Ойл“ с мотела. Газта била използвана за отоплението и охлаждането на комплекса. От теча в газопровода рядко използваният младоженски апартамент се пълнел с природен газ, който нямал мирис. В един момент той се сгъстил до взривоопасно равнище. Искрата от късото съединение в електричеството била достатъчна, за да причини експлозия.
Фъргъс Уинстън, въпреки съвета на адвоката си, се призна за виновен по всички отправени обвинения и от седмици изтърпяваше доживотната си присъда.
Дарси затвори къщата им и напусна града. Вилнееха всевъзможни слухове. Някои казваха, че нощем бдяла край гроба на Хедър, а денем край затвора, дебнейки да убие Фъргъс. Други разправяха, че е превъртяла напълно и е настанена в психиатрия. Трети пък говореха, че се е лепнала за някакъв второстепенен бейзболист и битува с него нейде из Оклахома.
— Доколкото разбирам — каза Лара — Фъргъс се е прикачил към старото разширение.
— Точно така. Отначало са били едно. Изгаряли са газта в кладенеца, после дядо ми е решил да продава и газта, редом с петрола. И е запечатал този тръбопровод. Както и да е, разширенията станали незаконни. Фъргъс е знаел за него, отворил го е и го е прокарал до мотела си. Години наред е ползвал безплатно газ и сигурно се е надсмивал тайничко.
Разговорът отново секна. Когато мълчанието се проточи твърде дълго, Лара посегна към ключа за запалването.
— Е, по-добре да изчезвам. Имам замразени продукти в багажника.
— Преди оная сутрин знаеше ли, че Кларк и мъжът ти са любовници?
Не очакваше въпроса му. Ръката й пусна ключа. Той приклекна до вратата на колата й, така че лицата им се изравниха. Леко сключи ръце и облегна китки върху спуснатото стъкло.
— Знаеше ли?
— Нямах представа — отвърна тихо тя. — Когато ги видях, направо се вдървих. Но само за миг. После се смахнах. Изпаднах в истерия.
— Кой извика пресата?
Дори не й мина през ум да отбегне въпросите му или да замаже отговорите си с по-меки изрази.
— Телефонът на нощното шкафче до леглото ми иззвъня. Събудих се и вдигнах слушалката. Човекът насреща се представи за близък приятел на Кларк. Нарече го с какви ли не грозни имена. — Лицето на Кий се сгърчи от болка, но Лара продължи неотклонно: — Попита ме дали знам, че Кларк го е зарязал заради мъжа ми. После затвори. Взех го за някакъв маниак и се обърнах, за да кажа на Рандъл. Но неговото легло беше празно. Станах и тръгнах да го търся.