Усмивката му постепенно угасна. Втренчи се невиждащ пред себе си.
— Жалко, че не ми е доверил слабостта си.
— А ти щеше ли да я приемеш?
— Иска ми се. — Стисна очи за миг. — Мнението на Джоди за хомосексуалистите не беше тайна — подхвърли язвително. — Даже Хитлер е бил по-толерантен. Сигурно е последвала страхотна сцена, когато Кларк й е казал.
— Убедена съм, че и за двамата е имало жестоки поражения.
— Онова, което му е надумала, го е тласнало отвъд ръба. — Изправи се и пъхна ръце отзад в джобовете на дънките си, с дланите навън. Погледна в краката си, подпря се върху токовете на ботушите, после рязко се отпусна напред и подметките изшляпаха по настилката. Биваше я за тия работи, да довежда хората до ръба. Биваше я, по дяволите! — Изсмя се презрително при тази неточност. — Беше направо спец. Знаеше съвсем точно кое винтче да завърти, кога и колко да го затегне. Просто не можеше да не юрка хората, както й скимне. Ту Кларк, ту Джейнълин, ту мен, ту баща ми. — Внезапно вдигна поглед! Оставила ми е писмо.
Лара се прокашля.
— Да, Джейнълин ми спомена за него.
— Каза ли ти какво пише?
— Не. Само сподели, че всеки от вас е получил по едно писмо, което да отвори след смъртта на Джоди.
— Да, ами датата на моето сочи, че го е писала, докато сме били в Монтесангре. — Устните му увиснаха в краищата и той леко сви рамене. — Та всички сме били под впечатлението, че мрази татко, задето тича подир чужди жени и я зарязва за дълги периоди от време. Но според писмото, истината е, че тя го е обичала. До полуда, както твърди. Безумно. Това са точните й думи.
Главата му беше сведена надолу, очите му забити в ботушите.
— Обичала го, а той я наранявал. Жестоко. В писмото се казва, че всеки път, когато той, ъъъ, подхващал нова връзка, сякаш я пробождали с нож право в сърцето, защото съзнавала, че не е хубава и жизнерадостна жена. Нито притежава качества, с които да задържи интереса му. Давала си сметка, че се е оженил за нея единствено, за да се измъкне от неприятна клопка. Но никога не е знаел, а дори да е знаел, му било безразлично, че тя искрено го е обичала. Според неговите разбирания това е бил брак по сметка. Джоди можела да управлява „Такет Ойл“ според прищевките си, а той използвал наличието на съпруга като спасителна мрежа. Ако кръшкането му го е забъркало в някоя каша, не лоша сделка, само дето Джоди го е обичала и изневерите му болезнено са я накърнявали.
Извади ръце от джобовете си и ги потри една в друга, после обърна дланта си нагоре и взе да я изучава, сякаш се мъчеше да разгадае заплетените й линии.
— И — каза той след дълбока въздишка — причината, изтъкната в писмото й, да се отнася винаги толкова сурово с мен, била защото съм приличал досущ на баща си. Външно, по характер, както и в стремежа си непрекъснато да се забавлявам. По-късно даже съм започнал да правя поразии и да ходя по жени като него.
— Тя… тя, ъъъ, казва, че ме била обичала през цялото време, но щом ме погледнела, изпитвала болка. В деня на раждането и той бил с друга. Бил съм жив спомен за този случай, затова било невъзможно да ме обсипва с нежност. Главно, защото, по някакви необясними причини, се страхувала да не отблъсна любовта й. Точно както баща ми. Затова не искала да рискува. — Разкърши рамене, смел опит да се покаже равнодушен. — Такива работи ми е надраскала. Куп глупости.
— Не мисля, че са глупости, ти също. — Той вдигна глава и я погледна. — Джоди е обичала и двамата си сина, Кий. Тя се бореше до края на живота си да защити Кларк от окаляне.
— Тогава защо се мъчеше с последния си дъх да ми разкаже за него?
— Защото искаше да разбереш, че Кларк я е разочаровал. Винаги е бил нейното предпочитано дете и ти го знаеше. Не желаеше да умре преди да възстанови равновесието. За нея това беше невероятна лична жертва, която трябваше да ти докаже колко много те обича.
Той присви очи, но тя не можеше да определи дали от силното слънце или защото бе озарен от внезапно просветление.
— Тая работа с личните жертви очевидно има страхотно значение за теб.
Тя наклони глава и го загледа недоумяващо. Той се впусна в обяснения.
— Не си разобличила Кларк, защото си се опасявала, че никой няма да ти повярва. Мълчала си, защото си обичала Кларк. Сама ми го каза на път за Монтесангре. Били сте само приятели, а не любовници. Макар че Рандъл Портър беше гадна хлебарка на свинско лайно, ти никога не би му изневерила, докато сте законни съпрузи. Убедих се от личен опит. Но си уважавала Кларк като държавник и си го обичала като приятел. Затова не си го наклепала, въпреки че те е предал. После си се обрекла на изгнание в Монтесангре заради детето си. Още една лична жертва. Май имаш навик да се жертваш за хората, които обичаш, Лара.