— Едва ли.
— Олюлявате се.
— Казах, че нищо ми няма — повтори сприхаво той, отново повишавайки тон.
— Добре, както желаете. Но мисля, че никой от нас не иска думите ни да се носят от уста на уста. Затова бихте ли говорили по-тихо?
Той се подпря на патериците си и се наклони напред, докато лицето му се озова на една педя от нейното.
— Вие не искате думите ни да се разнасят, защото се боите, че и шепата люде, дето не знаят, ще научат, как мъжът ви ви е спипал по гол задник в кревата с брат ми.
Беше чувала това обвинение стотици пъти, но сякаш не съществуваше противоотрова за смъртоносното му жило. Дори времето не можеше да отслаби въздействието му.
Тя се извърна и отиде до прозореца, гледащ към настлания с чакъл паркинг. Една от пациентките й, която бе чакала в приемната, тъкмо се качваше в колата си. Едва ли би имала по-гузно изражение, ако я бяха хванали да излиза от някоя книжарница, натъпкала цял плик с неприлични списания. Колата й се отдалечи и вдигна облак прах подире си.
Докато я наблюдаваше, Лара успя да обмисли отговора си.
— Всячески се мъча да загърбя случката с брат ви и да заживея нормално.
Отново се обърна с лице към него, чувстваше се значително по-спокойна на разстояние, въпреки че присъствието му пак бе осезаемо. Още беше небръснат и изглеждаше още поизпаднал от предишната нощ, повече я безпокоеше обаче първичното му сексуално излъчване. Усещаше го. Остро. Този факт сякаш оправдаваше ниското мнение, което имаше за нея, и дълбоко я гнетеше.
Каза със сведен поглед:
— Нямам ли право на друга възможност, господин Такет? Случилото се беше толкова отдавна.
— Знам колко отдавна. Преди пет години. Цялата нация знае точно кога, защото от оная сутрин, когато са ви хванали в леглото с брат ми, е започнал неговият край. Животът му нататък никога не е бил същият.
— Нито пък моят!
— Предполагам — изсумтя подигравателно той. — Нали тогава сте се прочули като най-фаталната жена в Америка.
— Не съм го искала.
— Трябвало е да помислите за това, преди да се напъхате в леглото на Кларк. Господи! — рече и поклати глава в недоумение. — Толкова ли сте лишена от елементарен усет, та да извършите прелюбодеяние на две крачки от хъркащия си съпруг?
Умението й да потиска чувствата си се бе превърнало в средство за оцеляване. Във вихъра на скандала тя се бе научила да придава непроницаем израз на лицето си, който да скрива от света онова, което ставаше в главата или в душата й. Сега прибягна до същата хватка. За да не се издаде с гласа си, замълча.
— Някои от подробностите са малко мъгляви — каза той. — Доизяснете ми ги.
— Не желая да ги обсъждам с вас. Освен това имам пациенти.
— И аз съм пациент, забравихте ли? — Изправи патериците си до ръба на бюрото й и, като се опираше на него, закуцука към нея с левия крак. — погрижете се за мене, както си му е редът.
Намекът не беше случаен. Лукаво ухиленото му лице допълнително го подчертаваше. Лара запази спокойствие, поне външно.
— Хайде де, докторке. Осветлете ме. Кларк е дал вечеря същия ден, нали?
Лара продължаваше упорито да мълчи.
— За никъде не бързам — предупреди я тихо. — Нямам никаква работа, освен да си пазя глезена. Дали ще го правя тук или другаде, все ми е едно.
Можеше да извика шерифа Бакстър и да поиска да го отведат, въпреки предупреждението му, че шерифът е стар приятел на семейството. С тази постъпка само ще придаде още по-голяма сериозност на случката, която и бездруго е достатъчно неприятна. Какъв е смисълът да раздухва нещата, освен да спаси достойнството си? Беше го принесла в жертва още преди години. Оттогава бе овладяла до съвършенство умението да преглъща обидите.
— Кларк бе поканил група хора от Вашингтон да прекарат една вечер на вилата му във Вирджиния — каза тя. — Ние с Рандъл бяхме сред гостите.
— Не отивахте там за първи път, нали?
— Да.
— Познавахте къщата?
— Да.
— Всъщност, понеже Кларк е бил ерген, вие често сте изпълнявали ролята на негова домакиня.
— На няколко пъти му помогнах да организира вечерите си.
— И това някак ви сближи.
— Естествено, трябваше да определяме менюто…
— О, разбира се.
— Кларк беше високопоставен държавен служител. Дори импровизираните събирания изискваха внимателно обмисляне и подготовка.
— Нима го оспорвам?
Снизхождението му я влудяваше не по-малко от гневните му обвинения. Лара внезапно се улови, че е стиснала ръцете си в юмруци. Застави ги да се отпуснат.
— Устройването на всички тия вечери — продължи той, — с разните там планове и подготовки, сигурно е отнемало много от времето ви.
— Беше ми приятно. С удоволствие се откъсвах от задълженията си в болницата.