— Аха. Значи, докато вие двамата — с Кларк — сте умували заедно, сте станали много… близки.
— Да — отвърна тихо тя. — Брат ви беше обаятелна личност. Излъчваше изключителна притегателна сила. Струва ми се, не съм срещала друг човек, който да притежава по-голяма енергия и замах от него. Изглеждаше в движение, дори когато не мърдаше от мястото си. Всичко го вълнуваше, изповядваше такива възвишени идеали, беше си набелязал недостижимо високи цели и то не само за себе си, а за цялата нация. За мен не е тайна защо гласоподавателите от Тексас са го избрали в Конгреса.
— Директно от правния колеж — обади се той, въпреки че тази подробност й беше известна. — Изкара само един мандат в Долната камара и реши да се кандидатира за Сената. Надделя над титуляря със съкрушителна победа.
— Брат ви беше човек с широк кръгозор. Можех да го слушам с часове по всякакви въпроси. Говореше с такова въодушевление и страст, че заразяваше околните.
— Май сте били влюбена в него.
— Признавам, че бяхме много близки.
— Но вие сте била омъжена.
— Всъщност, Кларк и Рандъл бяха приятели още отпреди. Рандъл ни запозна.
— Аха! — Той вдигна показалец. — Внимание, влиза съпругът. Клетият рогоносец. Ама че банална история. Винаги научава последен, че жена му се чука насам-натам. Отгоре на всичко с най-добрия му приятел. Милият Рандъл не се ли усъмни, когато настояхте да преспите във Вирджиния, вместо да се приберете във Вашингтон с останалите гости?
— Идеята беше на Кларк. С Рандъл бяха запланували да играят голф на другия ден. Щеше да е глупаво да пътуваме до столицата, после да се връщаме обратно. Рандъл се съгласи, че е безсмислено.
— Сигурно ви е дошло дюшеш, докторке. Така собственият ви съпруг ви е развързал ръцете. И с него ли се чукахте оная нощ, за да приспите съмненията му?
Тя го зашлеви с все сила през лицето. Плесницата я стресна почти колкото Кий. През целия си живот никога не бе посягала на някого. Не предполагаше, че е способна на такова нещо.
Способността да се владее бе залегнала в основата на възпитанието й. Да се отдаваш на чувствата бе немислим грях в дома на родителите й. Всякакви изблици на плач, пристъпи на бурен смях, изобщо каквито и да било прояви на невъздържано поведение се смятаха за недопустима слабост. Това качество да сдържа емоциите си й бе служило добре във Вашингтон.
Нямаше представа как Кий бе успял да разбие на пух и прах самообладанието, с което почти се беше сраснала, но фактите бяха налице. Ако дланта на ръката не я смъдеше от болка, не би повярвала, че наистина го е ударила.
Преди да разбере какво става, той се вкопчи в китката й, притисна я към себе си и изви ръката зад гърба й.
— Никога повече не прави това. — Той изрече думите със здраво стиснати устни, които почти не помръднаха. Очите му я пронизваха като лазерни лъчи.
— Не можете да ми говорите така.
— Нима? Защо?
— Нямате право да ме съдите.
— Как пък не. В някои части на света още убиват неверните жени с камъни.
— Щяхте ли да се чувствате по-доволен, ако ме бяха убили по-този начин? повярвайте ми, не по-малко ужасно е всички медии да се погаврят с теб. — Ръката й започна да изтръпва. Тя размърда пръсти. — Боли ме.
Той я пусна бавно и отстъпи крачка назад.
— Рефлекси.
Едва ли щеше да получи по-голямо извинение. Странно при дадените обстоятелства, но й се стори, че той наистина съжалява за постъпката си.
Той трепна и се хвана за раната.
— Боли ли ви?
— Нищо ми няма.
— Искате ли нещо?
— Не.
Лекарският инстинкт й диктуваше да протегне ръце и да го прихване, за да му помогне. Но не го стори. Първо, защото щеше да я отблъсне. Но преди всичко, защото се боеше да го докосне по какъвто и да е повод. Сега, когато вече не я държеше, осъзна колко близо е била до него.
Докато разтриваше ръката си, за да възстанови кръвообращението, направи опит да обърне случилото се на шега, колкото да успокои него, толкова и себе си.
— Обикновено не бия пациентите си.
Закачката увисна във въздуха. Той дори не се усмихна. Напрегнато се взираше в лицето й.
— Снощи не ви познах по снимките във вестниците — каза. — Сега изглеждате по-иначе.
— Остаряла съм с пет години.
Той поклати глава.
— Не е само това. Косата ви е различна.
Тя срамежливо докосна косата си.
— Вече не я изрусявам. Рандъл я харесваше по-светла.
— Да се върнем на съпруга. Горкичкият Рандъл. Сигурно се е чувствал така, сякаш почвата се е сринала под краката му, а? Защо не ви е напуснал? — В гласа му отново се бяха появили саркастични нотки.
— Искам да кажа, след всичко — законната съпруга на Рандъл Портър, изложена върху корицата на „Нашънъл Инкуайърър“ и разобличена като любовница на сенатора Кларк Такет. На снимките се виждаше как Рандъл ви извежда от вилата само по нощничка.