— Не е нужно да ме запознавате с репортажите. Много добре ги помня.
— А какво прави Рандъл? — попита той, сякаш тя не бе казала нищо. — Той е служител в Държавния департамент, нали? Дипломат. Би трябвало да има разтропано чене, да умее да отговаря на всякакви въпроси. Но той отрича ли обвиненията? Не. Излиза ли да защити честта ви? Не. Заклеймява ли ви като долна мръсница? Не. Заявява ли, че сте осъзнали греховното си поведение и сте се покаяли? Не.
Той постави ръце на коленете си и се наклони напред.
— Рандъл мълчи като пукал. Не дава никакви изявления, офейква в оная бананова република и замъква и вас със себе си. „Не коментирам“ беше всичко, което журналистите успяха да изкопчат от устата му.
Той унило вдигна рамене.
— От друга страна, като си помислиш, едва ли има много за казване, когато са хванали жена ти да чука твоя най-добър приятел точно под носа ти и връзката им се превърне в политическо събитие от национална важност.
— Така е. — Беше твърдо решена да запази хладнокръвие, независимо от провокациите му.
— Въпреки че Рандъл Портър загина мъченически в служба на отечеството си, по мое мнение, той е страхливец.
— Не ме интересува мнението ви, господин Такет. Освен това не желая да обсъждам покойния си съпруг и нашия личен живот с вас. Но докато още разнищваме темата за малодушието, какво ще кажете за поведението на брат си? Той също не отрече нищо публично и не защити честта ми. — И Кларк, като съпруга й, не бе направил никакво изявление, под формата на извинение или обяснение. Беше я зарязал сама да понесе позора. Общото им мълчание бе равносилно на присъда и се бе превърнало в най-жестокото унижение, което трябваше да изтърпи, и пред хората, и насаме.
— Бил е загазил. Какво е можел да стори?
— О, той стори доста. Нима наистина смятате, че Рандъл беше назначен в Монтесангре случайно?
— Никога не съм мислил по въпроса.
— Е, тогава помислете сега. Тази страна е истинска помийна яма — натърти тя. — Клоака. Отвратителна, мръсна, корумпирана държавица. В политическо отношение беше като буре с барут, готово да избухне всеки момент. Рандъл не отиде там по собствено желание, господин Такет. Той не е молил за това назначение. Вашият брат се погрижи да ни изпратят — рече презрително. — Той предпочете да потули скандала, вместо да си понесе последствията.
— Как ли е успял да го осъществи? Благодарение на вас всички са се отвърнали от него. Приятелите му не се оказаха от най-надеждните.
— Но неколцина от Държавния департамент дължаха услуги на Кларк. Той им се обади и — хоп! — Рандъл беше назначен във възможно най-опасния район на света по онова време. Знаеш ли библейската легенда за Давид и Вирсавия? — Без да му даде възможност да отговори, тя обясни: — Цар Давид изпратил мъжа на Вирсавия в най-лютата битка, за да бъде убит. И той наистина загинал.
— И с това сравнението ви се изчерпва — каза той, смъкна се от края на бюрото и отново застана пред нея. — Цар Давид е задържал Вирсавия при себе си. А това не говори много добре за вас, не мислите ли? — попита подигравателно. — Сигурно Кларк не ви е ценял достатъчно, за да се обвързва с вас. Явно сте била калпава любовница.
От възмущение по бузите й избиха ядни петна.
— След скандала ние с Кларк нямахме никакво бъдеще заедно.
— Той не е имал, точка. Заради вас е провалил политическата си кариера. Дори не се е кандидатирал в следващите избори, за да не излага партията си. Било му е пределно ясно, че на американците им е писнало техните държавни мъже да бъдат сгащвани в неудобно положение с разни мацки.
— Аз не съм мацка.
— Забележката ще бъде взета под внимание. — Вероятно умеете да пишете на машина — подхвърли язвително. — Важното е, че до вашата поява брат ми беше Златното момче на Вашингтон. След оная сутрин във Вирджиния стана низвергнат в Капитолия.
— Само недейте да ми хленчите „горкичкия Кларк“! Брат ви си даваше сметка за евентуалните последици.
— И е бил склонен да рискува?
— Точно така.
— Какви майсторлъци умеете в леглото, та да накарате човек да си загуби ума?
— Дори няма да удостоя въпроса ви с отговор — отсече троснато тя. — Да не мислите, че само Кларк е пострадал? — Сложи ръка на гърдите си. — Аз също загубих немалко. Например кариерата си, която беше също толкова важна за мен, колкото и неговата за Кларк.
— Нали сте напуснали страната.
— И какво от това? Даже да не бях заминала за Монтесангре с Рандъл, никога нямаше да мога да практикувам медицина в или около Вашингтон. Сигурно още щях да се блъскам да пробия накъде, ако у Кларк не се бе пробудило чувство за вина и не го бе накарало да ми купи това място.