— Като например? Този ден не е имало буря, по извънбордовия мотор не са открити следи от авария. Лодката не се е преобърнала. Какво тогава се е случило?
Той задъвка бузата си от вътрешната страна, но не можа да отговори.
— Знам само, че брат ми не би посегнал на живота си. И каквито и да са били причините да ви подари лечебницата, отнесъл ги е със себе си в гроба.
— Причините не са от значение. Нали съм тук.
— Което ме навежда отново на първия ми въпрос. За какъв дявол сте довтасали? Кларк беше любимецът на всички в Идън Пас. На вас гледат като на долна курва, която е съсипала политическото му бъдеще, и нищо друго. Майка ми ще се погрижи никой да не забрави това.
В момента бяха настръхнали един срещу друг и не беше уместно да му разкрива истинската причина за идването си в Идън Пас. Можеше да почака, докато взаимната им неприязън се стопи — ако подобно нещо изобщо бе осъществимо. Прецени, че е по-безопасно да се хване за последните му думи.
— Не се съмнявам, че ще опита.
— Това тук — каза той и с широк жест посочи кабинета — струва ли си мъките? Повярвайте ми. Джоди може да ви го измъкне от ръцете всеки миг.
— Аз искам единствено да упражнявам професията си, господин Такет, нищо друго. Добър лекар съм. Трябва само да ме оставят да си върша работата, без да ми се бъркат.
— Е, няма да е лесно — рече бавно той. — Даже мисля, че животът в Ада би бил цвете в сравнение с вашия тук, в Идън Пас.
— Като заплаха ли да го приема?
— Просто излагам фактите, док. Никой в Идън Пас няма да посмее да засегне Джоди, като стане ваш пациент. Можете да бъдете абсолютно сигурна. Твърде много семейства изкарват прехраната си от „Такет Ойл“, по-скоро ще пропътуват четирийсет мили за един аспирин, отколкото да стъпят при вас.
Захили се.
— Ще бъде забавно човек да застане отстрани и да гледа кога най-сетне ще си съберете багажа и ще си идете там, откъдето сте дошли. Още преди да са ви видели гърба и ще гръмнат фойерверките. Май трябва да ви благодарим, задето пораздвижихте скуката наоколо. — Той пъхна патериците под мишниците си и закуцука към вратата.
Обърна се и обидно подхвърли:
— Кларк е бил голям глупак да зареже всичко заради някаква си фуста. Единственото обяснение, което ми идва наум, е, че сигурно адски ви бива в леглото. Но струва ли за едно чукане да загуби толкова много? Дълбоко се съмнявам. — погледът му се плъзна надолу по тялото й. — Дори не сте чак толкоз хубава.
Не затвори вратата след себе си, явен признак за пренебрежението му. Лара го изчака да хлопне предната врата и седна зад бюрото си. Коленете й бяха омекнали. Облегна лакти върху него и подпря чело върху дланите си. Бяха студени и влажни, докато лицето и гърдите й горяха.
Отпусна ръце и погледна към снимката на Ашли. С тъжна усмивка посегна да погали пухкавата бузка на дъщеричката си, но докосна само студеното, твърдо стъкло. Тъкмо от тази невинна бебешка устичка и засмените детски очи Лара черпеше сили. Докато не получи от тях каквото иска, ще трябва да търпи и да се бори с всички изпитания, на които Такетови решат да я подложат.
Нанси се втурна при нея.
— Д-р Малори, добре ли сте?
— Не препоръчвам никому дневна доза от неговото присъствие — отвърна Лара с измъчена усмивка. — Но аз лично съм добре.
Сестрата излезе и само след миг донесе чаша вода с лед.
— Изпийте това. Може би трябваше да е нещо по-силно. Кий е майстор да ти обърне душицата наопаки.
— Благодаря. — Лара жадно отпи. — За твоя информация, Нанси, той идва тук снощи. Беше си навехнал глезена и дойде, очаквайки да намери д-р Патън. — За да запази тайната на Кий и да прикрие собствената си виновност, не каза на сестрата за огнестрелната рана, за която бе пропуснала да уведоми властите.
Без да чака покана, Нанси се настани в стола срещу бюрото на Лара.
— Кий Такет винаги е бил отвратителен гадняр. Помня как веднъж в училище донесе жива гърмяща змия в сак за голф и тероризираше всички момичета с нея. Един бог знае как се отърва да не го ухапе. Ама сигурно и змията е разбрала с кого си има работа и е решила да не го закача. Адски е готин, но бас държа, че го знае. С тия сини очи и ленива усмивка си е пробил път до безброй разтворени бедра. Не се съмнявам, че и за това го бива. А и хич не му липсва практика. Маса жени биха се изтъпанчили в подкрепа на думите ми, макар че лично аз винаги съм го смятала за абсолютно диване.
Лара лепна на лицето си служебна усмивка и каза:
— Остави ме за няколко минути, моля те. Трябва да си събера мислите и да се поосвежа, после ще се заема отново с пациентите.
— Д-р Малори — рече внимателно Нанси, — един по един пациентите ви внезапно си спомниха, че ги чакат „важни“ дела. — Заряза формалностите и съчувствено добави: — Мила, вън не е останала жива душа.