— Не съм казал такова нещо. Само споменах, че решението му е било глупаво.
— Все тая.
Разгорещеният им спор продължи половин час, след което Кий се вбеси, а кръвното на Джоди отново скочи. Никога нямаше да се разбере кое е накарало Кларк да постъпи така. Джейнълин не виждаше смисъл да гадае какви са били подбудите му. За едно обаче беше сигурна — по-големият й брат щеше да бъде дълбоко огорчен, че неволно е предизвикал такива търкания. Домът им се бе превърнал в мрачно, настръхнало от враждебност място, което Джейнълин отчаяно и напразно искаше да промени.
— Мем?
Джейнълин бе така погълната от мислите си, че се сепна от неочаквания мъжки глас. Виновникът стоеше на самия праг, слънцето грееше право в гърба му и оставяше лицето в сянка.
Смутена, че са я хванали да блуждае, тя скочи на крака и срамежливо посегна към цепката на блузата си.
— Извинявайте. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Вероятно. Надявам се.
Той свали сламената каубойска шапка от главата си и полекичка се приближи до бюрото й. Краката му бяха леко криви. Беше много по-нисък от Кий, вероятно под шест фута, прецени тя. Не беше кой знае колко мускулест, но изглеждаше силен, здрав и жилав. Дрехите му бяха чисти и с вид на нови.
— Търся работа, мем. Питах се дали нямате свободни места.
— Съжалявам, в момента нямаме, господин…
— Кейто, мем. Буи Кейто.
— Приятно ми е да се запознаем, господин Кейто. Аз съм Джейнълин Такет. Каква работа търсите по-специално? Ако сте нов в Идън Пас, мога да ви препоръчам в някоя друга петролна компания.
— Сърдечно ви благодаря за предложението, но няма смисъл. Вече почуках тук-там. Може да се каже, че оставих най-доброто за накрая — добави и бегло се ухили. — Май никой не дава работа.
Тя се усмихна със симпатия.
— Боя се, че всичко това е истина, господин Кейто. Икономиката в Източен Тексас се задъхва, особено в нефтената промишленост. На практика никой не пуска нови сонди. Разбира се, редица от съществуващите кладенци още действат.
Тъжните му очи светнаха.
— Ами да, мем, тъкмо това вършех преди — искам да кажа, бях сондьор. Обслужвах няколко кладенеца за едно друго предприятие.
— Значи имате опит? Познавате работата?
— О, да, мем. В Западен Тексас. Отрасъл съм в едно въшливо, ъъъ, искам да кажа, малко градче близо до Одеса. Хванах се да бачкам в Пермианските нефтени находища още на дванайсет години. — Млъкна, сякаш й даваше възможност да промени решението си, като чуе за качествата му. Когато тя не продума, той се поклони с глава и сложи край на разговора. — Е, все едно, много съм ви задължен, мем.
— Почакайте! — Щом осъзна, че неволно е протегнала ръка към него, Джейнълин я дръпна рязко, после я улови смутено с другата и ги притисна двете към корема си.
Той я гледаше озадачено.
— Да, мем?
— Щом и тъй сте тук, можете да попълните едно заявление. Ако се отвори някое място… Не че очаквам такова нещо скоро, нали разбирате, но не е излишно да разполагаме с данните ви в картотеката си.
Той помисли известно време:
— Да, предполагам, че не е.
Джейнълин седна зад бюрото си и му посочи стола насреща. В най-долното чекмедже, заедно с другите формуляри, държеше няколко стандартни заявления за постъпване на работа, подаде му едно.
— Имате ли нужда от нещо за писане?
— Да, моля.
— Искате ли кафе?
— Не, благодаря.
Той пое химикалката, която тя му връчи, наведе глава и се зае да попълва с печатни букви името си в първата графа на заявлението.
Джейнълин прецени, че е на възрастта на Кий, макар че лицето му бе осеяно с повече бръчки, а бакенбардите му леко сивееха. Имаше кестенява коса. Върху нея в кръг се беше отбелязала лентата на шапката.
Внезапно той вдигна очи и улови втренчения й поглед. Без да мисли, тя изтърси:
— Б-бихте ли искали чаша кафе? — после си спомни, че само преди трийсетина секунди й бе отказал. — Извинявайте. Вече ви питах, нали?
— Да, мем. Но не искам. Благодаря, все пак. — И отново сведе глава над заявлението.
Джейнълин въртеше един кламер в ръцете си и се тюхкаше, че е изключила радиото след сутрешните новини, че никакъв шум не нарушава тягостната тишина и че е толкова непохватна, когато става дума за най-обикновен разговор.
Накрая той попълни заявлението и й го подаде заедно с химикалката. Тя прегледа първите няколко реда и с изненада установи, че е много по-млад от Кий, всъщност дори с две години по-млад от нея. Явно не бе живял леко през тия трийсет и една години.
Очите й се движеха надолу по заявлението.
— В момента работите в „Палмата“? В кръчмата?