— Извинявай, какво каза? — Кий отлепи очи от Лара, но дотогава Опосума и останалите, седнали наблизо, бяха забелязали кой е приковал вниманието му.
— Ъъъ, казах… — Опосума така съсредоточено местеше лъскавите си очички ту към Лара, ту към Кий, че не можеше да повтори въпроса си.
За щастие, точно в този момент директорът на училището реши да пристъпи към катедрата. Заговори в микрофона. Нищо не се чуваше. Той завъртя няколко копчета и изведнъж проглуши ушите на всички с:
— Благодаря, че се отзовахте на поканата ни тази вечер. — Накрая успя да нагласи силата на звука и повтори приветствието си.
Кий обеща на Опосума да се срещнат на другия ден за по една бира и се присъедини към Джоди и Джейнълин на първия ред, където кметът им беше запазил места.
Събранието започна под председателството на директора. Той запозна присъстващите с членовете на семейство Фъргъс Уинстън, които се появиха вкупом иззад златистите плюшени завеси. Лара ги заразглежда с интерес. Момичето, представено като Хедър, се беше свило от притеснение, че я виждат с родителите й на такова публично място. Госпожа Уинстън съвсем нямаше вид на човек пред срив, както директорът заяви със сериозен тон. Напротив, направо пращеше от здраве, неукротима енергия и жизненост, под светлините на подиума червената й коса изглеждаше огнена. Тя престорено скромно улови мъжа си под ръка.
Лара моментално изпита недоверие към нея.
Фъргъс беше висок, прегърбен мъж. Рядката, прошарена коса едва покриваше островърхата му, олисяла глава. Широката му уста бе нарязана от дълбоки бръчки, но когато зае мястото на директора зад катедрата и започна да разказва за сполетялото ги премеждие, не се усмихваше.
Лара се наклони леко вляво и успя да зърне Кий Такет, седнал до сестра си. Беше се облакътил на страничните облегалки и потупваше събраните си пръсти пред устата. Навехнатият глезен бе подпрян върху коляното на другия крак. Беше се смъкнал на стола и неспокойно въртеше очи, като че цялата процедура му беше безкрайно досадна и с нетърпение, присъщо на отегчено момче в църква, очакваше края й.
Лара отново погледна към подиума и забеляза, че не само тя наблюдава Кий. Госпожа Уинстън също бе впила очи в него. Изражението й беше лукаво, почти самодоволно.
— Ами това е, което исках да ви кажа — заключи господин Уинстън. — Единственото, което бих добавил, е да се оглеждате за съмнителни личности, за непознати елементи из града, и да съобщавате за всички необичайни случки на шерифа. — под съпровода на ръкоплясканията той отстъпи микрофона на шерифа.
Елмо Бакстър беше немарливец, който се движеше с бързината на охлюв и с умореното изражение на басет.
— Благ’дарен съм на Фъргъс и Дарси, че споделиха с нас преживяването си. — Той премести тежестта си на другия крак. — Но не си пъхайте в главите тъпата идея да спите със зареден пистолет под възглавницата. Ако забележите следи от взлом или мернете непознат субект да се мотае из квартала, веднага уведомете участъка. Аз или Гюс ще извършим необходимата проверка според установения полицейски ред.
— Да не сте посмели да се саморазправяте, чувате ли? С градския съвет решихме, че трябва да създадем Комитет за борба с престъпността, каквито има в големите градове. Този комитет ще организира хората в отделните квартали да следят какво става и да държат всички в течение. Естествено, аз ще бъда председател. Готов съм да приема други кандидатури.
— Предлагам себе си — обяви Дарси Уинстън с ясен, висок глас.
Думите й бяха посрещнати с бурни ръкопляскания. Фъргъс стисна ръката й и я погледна с открито обожание.
— И бих искала Кий Такет да бъде включен като съпредседател — добави Дарси.
Кий изведнъж се сепна. Ботушът му се стовари с все сила на пода и Лара видя как лицето му се сгърчи.
— Какви, по дяволите, ги дрънка тая? — Всички се засмяха на слисването му. — Та аз дори не живея вече тук. Освен това, какво разбирам от комитети?
Развеселеният шериф подръпна издълженото си ухо.
— Според мен, не е задължително да разбираш от комитети, но ако има някой, който знае как да се пази, това си ти. Нали, Джоди?
Тя погледна през Джейнълин към сина си.
— Мисля, че трябва да приемеш. Откога не си се включвал в общественополезна дейност?
— Откакто изведе „Неустрашимите Дяволи“ на щатското първенство! — Опосума изскочи на централната пътека и размаха ръце високо над главата си. — Да подкрепим непобедимия номер единайсети, Кий Такет!