Той, изглежда, усети опасенията й. Пусна с трясък слушалката върху едно шкафче и мрачно се усмихна.
— Вижте какво, док, ако бях дошъл за лошо, отдавна да съм го свършил и да съм се чупил. Просто не искам да въвличам в тая каша маса народ. Никаква болница, ясно? Оправете ме тук и ще ви освободя от присъствието си. — Още докато говореше, устните му се обтегнаха и пребледняха. Пое си шумно дъх през стиснати зъби.
— Прилоша ли ви?
— Ще се постарая да не припадна.
— Имате силни болки.
— Ъхъ — съгласи се той и бавно кимна с глава. — Адски. Нима ще допуснете да ми изтече кръвта, докато се препираме?
Вгледа се внимателно в решителното му лице и стигна до извода, че или трябва да изпълни желанието му, или той ще си тръгне. Второто беше за предпочитане пред първото, но тогава би изложила на риск здравето на пациента, а може би и живота му. Нареди му да легне и да си смъкне дънките.
— Колко пъти и аз съм прибягвал до същите думи — рече провлечено той и се настани върху масата.
— Не се учудвам. — Равнодушна към хвалбата му, тя отиде до едно легенче и изми ръцете си с дезинфекциращ сапун. — Щом познавате док Патън толкова добре, че ви е известно даже къде държи уискито си, сигурно живеете тук.
— Тук съм се родил и първо мляко засукал.
— Тогава защо не знаехте, че се е пенсионирал?
— Нямаше ме известно време.
— Редовен пациент ли му бяхте?
— През целия си живот. Той ме изправи на крака след дребната шарка, ангината, двете пукнати ребра, строшената ключица, счупената ръка и стълкновението с ръждясалата консервена кутия, дето служеше за втора база 3. На бедрото ми още личи белег, дето се надянах при излазването да отбележа точка.
— Извадиха ли ви от играта?
— По дяволите, не — отвърна, сякаш това бе напълно изключено. — Колко пъти само съм прекрачвал този праг посред нощ, за да ме закърпи докторът ту за туй, ту за онуй. Но той беше по-ларж с целебното уиски от вас. Какво бъзикате там?
— Успокоително. — Тя хладнокръвно насочи спринцовката нагоре и пръсна малко от лекарството във въздуха. После я свали и разтърка ръката му над лакътя с памуче, напоено със спирт. Преди да се усети, той грабна спринцовката, натисна буталото с палец и изпразни течността на пода.
— За глупак ли ме вземате или какво?
— Господине…
— Ако искате да ме упоявате, дайте ми чаша уиски. Няма да ви позволя да ми шибнете нещо във вените, та да се гътна и после да дръннете в болницата.
— И на шерифа. По закон съм задължена да уведомявам властите за случаи на огнестрелни рани.
Той направи опит да се надигне и когато най-сетне успя да седне, от отворената рана бликна яркочервена кръв. Изстена. Лара припряно нахлузи чифт хирургически ръкавици и започна да я обира с марлени тампони, за да определи сериозността на поражението.
— Да не би да ви е шубе, че ще ви лепна някой СПИН? — попита той и посочи с глава към ръкавиците й.
— Професионална предпазна мярка.
— Не се бойте — каза той и бавно се захили. — Цял живот все съм се пазил.
— Ама тази вечер май сте пропуснали. На покер ли ви пипнаха да лъжете? Или флиртувахте не с когото трябва? Или пък пистолетът ви случайно гръмна, както си го чистехте?
— Казах ви, беше…
— Да, де. Вила. Която щеше да ви прободе, вместо да отнесе цял къс месо. — Тя действаше бързо и умело. — Вижте какво, трябва да изрежа оръфаните краища на раната и да направя няколко дълбоки шева. Ще бъде много болезнено. Трябва да ви поставя упойка.
— В никакъв случай. — Той отмести едното си бедро към ръба на масата, сякаш се канеше да стане. Лара го спря, като натисна раменете му с ръба на дланите си. Пръстите на ръкавиците й бяха изцапани с кръв.
— А лидокаин? Местна упойка е — поясни. Измъкна едно шишенце от шкафчето и му даде да прочете етикета. — Става ли?
Той кимна отривисто и се вторачи в нея, докато приготвяше спринцовката. Инжектира го до самата рана. Когато прилежащата тъкан изтръпна, тя оряза обгорените части около нея, напои я с физиологичен разтвор, заши разкъсванията и й сложи дренаж.
— Какво е това, по дяволите? — попита той. Беше пребледнял и плувнал в пот, но не бе пропуснал нито едно движение на пъргавите й и сръчни ръце.
— Казва се дренаж. Отнема кръвта и секрециите и предпазва от инфекция. Ще го махна след ден-два. Затвори раната с още няколко шева и я покри със стерилна марля. Лара пусна омазаните с кръв ръкавици в специално метално кошче, предназначено за заразни отпадъци, и се върна до мивката, за да си измие ръцете, после го накара да седне и здраво омота тялото му с бинт, за да не се размести превръзката. Отстъпи крачка назад и заразглежда критично свършената работа. — Имали сте късмет, че не е бил по-точен стрелец. Няколко инча вдясно и куршумът можеше да проникне в някои важни органи.