— Кръвното й пак ли взе да скача нагоре?
— По-лошо. — Джейнълин закърши ръце. — Започна да получава празноти в паметта. Засега кратки. Отначало дори не ги забелязвах. Но Мейдейл разказа как мама няколко пъти не можела да намери разни вещи и я обвинявала, че тя ги е забутала. Често, както си говорим, подхваща някоя тема, която вече сме обсъждали.
— Годинките й напредват, Джейнълин. Това са сигурно просто ранни признаци на остаряване.
— Може и така да е, но не ми се вярва. Според мен е доста по-сериозно, защото има дни, когато явно не се чувства добре, колкото и да се мъчи да го скрие.
— Какво казва докторът?
— Не иска да иде на лекар — възкликна в пристъп на безсилие тя. — Доктор Патън й предписа лекарство за регулиране на кръвното, но преди повече от година. Кара насила аптекаря да й го дава срещу старата рецепта и твърди, че й било достатъчно. Не ме слуша, като й говоря, че трябва да се прегледа при друг лекар.
Той се усмихна кисело.
— Съвсем в стила на Джоди. Знае повече от всички за всичко.
— Моля те, Кий, не я кори, помогни й, помогни и на мен.
Той улови нежно брадичката й и каза:
— Прекалено дълго си носила цялото бреме на плещите си. Време е да те сменя. — Сви устни. — Ако мога.
— Ще можеш. Този път нещата между вас с мама ще бъдат различни.
Той скептично изсумтя, отметна чаршафа и спусна краката си на пода.
— Подай ми дънките, моля те.
Джейнълин тъкмо понечи да се обърне и да вземе дънките, захвърлени на креслото, когато забеляза превръзката около кръста му.
— Какво е станало с теб? — възкликна тя. — Ама виж си глезена!
Той невъзмутимо разгледа подутия си глезен.
— Е, завръщането ми не мина твърде гладко.
— Как пострада? Сериозно ли е?
— Не. Дънките, моля.
Седнал в крайчеца на леглото, протегна ръка. Джейнълин позна по здраво стиснатите, брадясали, челюсти на брат си, че няма да отстъпи и му подаде панталоните, после коленичи, за да му помогне да промуши босите си крака през крачолите.
— Глезенът ти се е надул двойно — прошепна загрижено тя. — Можеш ли да стъпваш на него?
— Докторът ми ме посъветва да го пазя — отвърна сухо той. — подай ми ръка.
Тя му помогна да стане, той се отпусна с цялата тежест на левия крак и опъна дънките нагоре по краката и бедрата си. Като закопчаваше дюкяна си, й хвърли палава усмивка, съсипала маса неопетнени репутации.
Джейнълин дори не можеше да гадае колко жени са били омайвани от братята й, особено от Кий. Винаги си бе представяла, че ще бъде заобиколена с цял куп племенници и племеннички, които да глези, но това си бе останало само мечта. Кий обичаше жените, от всякакъв сорт. Не виждаше никакви признаци скоро да се задоми.
— Бива те да обуваш панталони — подразни я той. — Сигурно си се научила, докато си помагала на някой мъж да ги свали, а? — добави.
— Престани!
— Кажи де?
— Не! — Тя почувства, че се изчервява. Кий винаги успяваше да я накара да си пусне боята.
— Защо не?
— Защото не искам, затова — отвърна му важно. — Освен това никой още не е бил запленен от зашеметяващото ми лице и фигура.
— И двете са съвсем наред — възрази уверено той.
— Но не може да се каже, че са зашеметяващи.
— Не, защото си си набила в главата, че си Елка-Грознавелка и се обличаш досущ като нея. Толкова си… — той махна презрително с ръка към строгата й блуза. — префърцунена.
— Префърцунена?
— Ами да. Трябва да се поразхвърляш. Да се разголиш. Разгърдиш. Да се поразпуснеш, сестричке.
Тя се престори на ужасена.
— Като стара мома се наскърбявам от такива пустословия.
— Стара мома! Кой по дяволите?! Слушай какво, Джейнълин. — Той насочи показалец към носа й. — Ти не си стара.
— Е, не съм и в първа младост.
— Ти си с две години по-млада от мен. Значи си на трийсет и четири.
— Не съвсем.
— Добре де, на трийсет и три. Още не си престаряла, по дяволите, в наше време мацките чакат да станат на четирийсет, за да имат деца.
— Тия, които го правят, едва ли ще се зарадват, ако чуят, че ги наричаш „мацки“.
— Знаеш какво имам предвид — настояваше той. — Та ти още не си достигнала сексуалния си връх.
— Кий, моля те.
— И единствената причина да си девствена, ако още си…
— Още съм.
— Толкова по-зле… Това е, защото се затваряш и страниш от всеки мъж, който си науми да ти смъкне гащите.
Джейнълин, стъписана от грубостта му, го загледа онемяла. Тя работеше с мъже по осем часа на ден, пет дена седмично, а понякога и през уикендите. По правило езикът им бе цветист и образен, но когато мис Джейнълин се окажеше наблизо, веднага го озаптяваха, подчинените й подбираха думите си, щом се обръщаха към нея.