Хавайският курорт „Мауна Пеле“ е създаден, за да могат туристите да се насладят на изключителна почивка. Той разполага с всичко необходимо: стотици служители, две голф игрища, няколко басейна, тенискортове… Въпреки това милиардерът Байрон Тръмбо е нетърпелив да се отърве от него, защото голямата му инвестиция не е дала очаквания резултат. Преди да бъде финализирана продажбата обаче, част от гостите на комплекса изчезват безследно, а два вулкана, които са спали с години, започват да изригват едновременно. Какво се случва? И има ли то връзка с фантастичните събития, описани преди повече от век в дневника на покойната леля на една от туристките? Почти без да го осъзнава, колежанската преподавателка Елинор Пери ще бъде завлечена на трескаво пътешествие, което ще я отведе до самите врати на ада.
≈ 1 ≈
Е Пеле е! Млечният път се обръща.
Е Пеле е! Нощта се променя.
Е Пеле е! Червеното сияние е на острова.
Е Пеле е! Червената зора се пука.
Е Пеле е! Слънцето хвърля сенки.
Е Пеле е! Ревът се надига в твоя кратер.
Е Пеле е! Ухи-уха е в твоя кратер.
Е Пеле е! Събуди се, надигни се, върни се.
Хулихиа хе ау
(„Течението се обръща“)
Отначало пищи само вятърът.
Западният вятър фучи безпрепятствено по шестте хиляди километра пуст океан и не среща нищо освен вълни с бели гребени и по някоя отклонила се чайка, преди да се блъсне в черните вулканични склонове и канари с форма на гаргойли, които опасват почти пустия югозападен бряг на Големия остров на Хавай. Но когато стига това препятствие, вятърът пищи и вие между черните скали, воят му почти заглушава постоянното бучене на прибоя и шумоленето на разлюлените листа в изкуствения оазис от палми сред черното вулканично поле.
Има два вида вулканични скали на тези острови и техните хавайски имена ги описват добре: пахоехое е по-стара скала, почти гладка и се е втвърдила на плавни вълни или с леко набраздена повърхност; а’а е нова и назъбена, с остри ръбове и формира гротескни кули и нащърбени скални гаргойли. По този участък от брега на Южен Кона пахоехое се спуска като огромни сиви реки от вулканите към морето, но скалните склонове и огромните полета от а’а пазят дългия четирийсет километра западен бряг, подобно на редица остри като бръснач, вкаменени черни воини.
А сега вятърът пищи през тези лабиринти от остри камъни, свири през пукнатините в колоните от а’а и вие през пролуките на древните отвори, към зиналите гърла на празните проходи на лавата. Вятърът излиза със спускането на нощта. Здрачът пълзи от полетата с а’а по брега чак до билото на Мауна Лоа, на четири километра над морското равнище. По-голямата част от вулкана се издига като черна маса, затулва небето на север и запад. На петдесет километра оттам, над тъмната калдера, ниските вулканични облаци от пепел сияят в оранжево от невидими изригвания.
— Е, какво, Марти? Ще правиш ли наказателния удар?
Трите фигури едва се различават в сумрака, гласовете им се губят в писъка на вятъра. Създаденото от Робърт Трент Джоунс-младши голф игрище представлява тесни, лъкатушещи тревисти талвеги и меки като килими морави, които се разливат на километри из нащърбената черна а’а. Палмите покрай тревата се олюляват и шумолят на вятъра. Тримата мъже са сами на игрището. Вече е съвсем тъмно и светлините на курорта „Мауна Пеле“ изглеждат много далече от петнайсетата дупка, където трите фигури са се скупчили, за да се чуват над воя на вятъра и шума на прибоя. Всеки от тях има голф количка и те също изглеждат като сгърбени една до друга под виещия вятър.
— Казвам ти, че е в шибаните скали – настоява Томи Петресио. Оранжевото вулканично сияние озарява голите ръце и загарялото лице на този нисък мъж. Петресио е с дрехи за голф, в яркожълто и на червено каре. Шапката е смъкната ниско над острите му черти и той дъвче дебела незапалена пура.
— Не е в проклетите скали – казва Марти Деврис. Търка провисналите си бузи и пръстените му задират по наболата четина.
— Е, не е на шибаната трева – негодува Ник Агаджанян. Ник е със зелена като лайм тениска, която се издува от огромния му корем, а карираните шорти стигат на половин педя над бледите възлести колене на дебелите му крака. Чорапите му са черни и изпънати високо на прасците. – Щяхме да я видим, ако беше на шибаната трева – добавя Ник. – А тук няма шибана пясъчна ивица, само шибана трева и шибани скали, които приличат на изсъхнали овчи лайна.