— История – отвърна тя. – Предимно история на културата в средата на осемнайсети век. Просвещението, ако трябва да съм точна.
— Хм – каза търговецът, явно не знаеше как да продължи темата. Смръщи се леко. – „Мауна Пеле“… това нали е новият курорт? По на юг от останалите, нали? – Очевидно се опитваше да си спомни нещо, което е чул наскоро по новините за „Мауна Пеле“.
— Да, надолу по Южен Кона.
— Убийства! – каза той, като щракна с пръсти. – Имало е някакви убийства от отварянето му миналата есен. Видях нещо такова по „Последни новини“.
Елинор успя да не се смръщи заради граматиката му.
— Наистина не зная – рече тя и извади списанието от джоба на седалката.
— Ами да! Някакви хора бяха убити или изчезнали, или нещо такова. Това е курортът, който Байрон Тръмбо построи, Биг Ти. Арестуваха някакъв откачен хаваец, нали?
Елинор се усмихна, за да покаже, че не е осведомена по въпроса, и се вгледа в списанието. Хората наоколо се засмяха, когато Том Ханкс извика нещо безмълвно на някаква начинаеща звезда.
— Господи, не вярвах, че някой ще отиде на това място след всичко… – започна търговецът, но бе прекъснат от съобщение по интеркома и в слушалките.
— Дами и господа, говори помощник-капитанът. Сега сме на около шейсет километра североизточно от Големия остров и тъкмо започнахме спускане към летище „Кона“, но… току-що съобщиха от центъра в Хонолулу, че целият трафик към „Кона“ е пренасочен към Хило на източния бряг. Причината вероятно е същата, поради която част от вас идват сега на Големия остров… а именно, активността на двата вулкана в южния му край, Мауна Лоа и Килауеа. Няма опасност… изригванията не застрашават населени райони… но този следобед вятърът е от изток, а двата вулкана изхвърлят много пепел и дим във въздуха. Това създава нещо като смог на четири хиляди и петстотин метра. Това не е нещо ново за хората от Лос Анджелес например, но регулациите не ни позволяват да летим през този облак, дори да няма съществена опасност.
Така че ако вятърът не се обърне или вулканите не прекратят шоуто си за днес, ще кацнем на международното летище в Хило в централната източна част на острова. Съжаляваме за евентуалните неудобства и преди да кацнем, нашите стюардеси ще ви обяснят как да се свържете с представителите на „Юнайтед Еърлайнс“ на Хило относно настаняване в хотел или транспорт до Кона.
Отново поднасям извиненията си за това неочаквано неудобство, но би трябвало да кацнем преди мръкване, така че ви предлагам да се настаните удобно и да се насладите на ръкоделията на Госпожа Пеле, преди да кацнем в Хило. Ще се включа по-късно с още информация за ситуацията. Махало.
Елинор чуваше саундтрака на филма като шепот от слушалките, преди той да бъде заглушен от недоволното мърморене на пътниците. Дебелакът вдясно се беше събудил по време на съобщението и сега ругаеше под нос. Търговецът вляво не изглеждаше толкова подразнен.
— А какво означава махало? – попита той.
— „Благодаря“ – отвърна Елинор.
Той кимна.
— Е, сигурен съм, че от „Хайат“ ще ме вземат утре сутрин, ако не и още тази вечер. Каква значение имат стотина километра, когато вече си в рая?
Елинор не отговори. Тя беше издърпала куфара си и извади картата на Големия остров, която беше купила в книжарницата на колежа в Обърлин. Имаше само един истински път през острова – наречен шосе 11, – който обикаляше южния край от Хило, и шосе 19, което обикаляше северния край – и по двата от тях пътят до „Мауна Пеле“ беше доста повече от стотина километра.
— Merde* – прошепна тя.
[* От френски; използва се като по-лек и обикновено хумористичен заместител на „мамка му“. – Б.р.]
Търговецът на микроелектроника се ухили и кимна.
— Да, и аз това казвам. Какво значение има. Нали всичкото е Хавай?
„Боинг 474“ продължи да се спуска.
≈ 4 ≈
… само седем от трийсет и две изригвания на Мауна Лоа
са се случили след 1832 г. в Югозападната разломна зона
и само две от тях са засегнали терена на проекта.
Окончателен доклад за въздействието
върху хавайската курортна зона, 1987 г.
— Как така не можем да кацнем на „Кона“? – Байрон Тръмбо беше бесен. Неговият „Гълфстрийм 4“ за двайсет и осем милиона имаше двайсет минути преднина пред претъпкания „Боинг 747“, с който летеше Елинор Пери, и се спускаше южно от Мауи, готов да започне последния завой към западния бряг на Големия остров. – Що за простотии са това? Аз помогнах да платят за подобренията на шибаното летище. А сега ми казват, че не можем да кацнем?