Помощник-пилотът кимна. Той се бе надвесил над една от кожените кафяви седалки в главната кабина на самолета и гледаше как Тръмбо си изкарва яда на педалите на велоергометъра пред един от големите овални прозорци. Вечерната светлина го озаряваше, той беше с тениска, шорти и вездесъщите кецове.
— Кажи им, че кацаме – заяви Тръмбо. Беше леко задъхан, но пъхтенето му почти не се чуваше заради бученето на двигателите и вентилаторите на самолета.
Помощник-пилотът поклати глава.
— Не мога, господин Ти. Контролната кула в Хонолулу ни каза да се разкараме. Облакът от пепел е точно над района Каилуа-Кона и летището в Кеахоле. Регулациите не позволяват…
— Майната им на регулациите – каза Байрон Тръмбо. – Искам да съм там довечера, преди хората на Сато да кацнат… Мамка му, това значи, че и самолетът на Сато от Токио ще бъде отклонен, нали?
— Да. – Помощник-пилотът приглади назад късата си черна коса.
— Ще кацнем на „Кона“ – каза Тръмбо. – Както и самолетът на Сато. Информирай летището.
Помощник-пилотът си пое дъх.
— Можем да изпратим големия хеликоптер от курорта до Хило…
— Майната му на големия хеликоптер – отвърна Тръмбо. – Ако хората на Сато кацнат в Хило и трябва да бъдат прекарвани с хеликоптер до южната страна на острова, ще решат, че „Мауна Пеле“ е на стотина километра от всичко.
— Е, той наистина е на стотина километра от…
Тръмбо спря да върти. Набитата му ниска фигура се скова.
— Ще се обадиш ли на шибаното летище, или трябва да се обадя аз?
Уил Брайънт се приближи с телефон в ръка. Самолетът имаше сателитна комуникационна система, на която можеше да завиди и „Еър Форс 1“.
— Господин Ти, имам по-добра идея. Губернаторът е на телефона.
Тръмбо се поколеба само за секунда.
— Добре – рече той, грабна телефона и махна на помощник-пилота да се връща в кабината.
— Джони – каза Тръмбо, – тук е Байрон Тръмбо… Да, да, радвам се, че ти е харесало, ще го повторим, като дойдеш в Ню Йорк… Слушай сега, Джони, имам малък проблем… Обаждам се от самолета си… Да… Е, тъкмо се снишавахме към Кеахоле, когато внезапно взеха да приказват някакви глупости за отклонение към Хило…
Уил Брайънт се изтегна на сивото кожено канапе в дъното на главната кабина и загледа как Тръмбо върти очи и потупва с пръсти по масата, на която още стояха остатъците от вечерята. Мелиса, единствената стюардеса, се приближи и започна да разчиства масата преди кацането.
— Да, да, това го разбрах – каза Тръмбо. Свали назад седалката и се вгледа през кръглия илюминатор в Мауна Кеа, куполите на обсерваторията на билото блестяха бели като сняг. – Това, което ти не разбираш, Джони, е, че имам среща със „Сато Груп“ в „Мауна Пеле“ тази вечер и заради това шиба… Извинявам се, губернаторе… Ако се отклоним… Да, те ще долетят след час… Ако и те бъдат отклонени към Хило, Сато и хората му ще се запитат каква е тая странна работа тука… Аха, аха. – Тръмбо извъртя отново очи. – Не, Джони, говорим за осемстотин милиона долара, които ще отидат в онзи район… Да… Поне още едно голф игрище, и е почти сигурно, че ще настроят и купища сгради към него… Да… Точно така… Членството в голф клуб струва няколкостотин хиляди в Япония. Направо им е по-евтино да купят курорта и да карат голфърите тук… Да.
Тръмбо погледна нагоре, когато минаваха западно от вулкана Мауна Кеа, и видя огромния облак от сажди от изригванията на Мауна Лоа и Килауеа. Димът беше сив и се издигаше от най-южния връх, силните ветрове го сплескваха и носеха на стотина километра на запад, където скриваше западното крайбрежие под плътен покров.
— По дяволите – каза Тръмбо. – Не, Джони, съжалявам… Току-що минахме покрай Мауна Кеа и видях пушилката от вулкана… Да… Впечатляващо, но все пак трябва да кацнем в Кеахоле, както и самолетът на Сато… Да, знам за регулациите, но знам също и че дарих пари за летището в Кеахоле, вместо да си построя мое, и то заради теб и момчетата. И знам, че нося на този поразен от рецесия остров повече пари от всеки друг след Лорънс Рокфелер през шейсетте… Да… Да… Е, не те моля за данъчно облекчение или нещо такова, Джони, само ти казвам, че ако не ни позволят да кацнем тази нощ, сделката вероятно ще пропадне и ще продадем „Мауна Пеле“ на най-ниската оферта. Да, и мястото ще заприлича на шибана ботаническа градина… обрасло с плевели и други лайна… и там ще живеят само разни загубеняци, дето ще отглеждат марихуана.
Тръмбо се извърна от прозореца и слуша известно време. Накрая погледна ухилен към Уил Брайънт и каза по телефона: