Выбрать главу

Майк примигна с червените светлини в кабината, помаха им и после хеликоптерът притъмня. След секунда шумът от перката се засили, пъргавата машина като че ли се разклати на плазовете си, после се издигна във въздуха и се насочи на север с примигващи навигационни светлинки.

— Моли беше там, нали? – попита Пол, когато червените и зелените светлини изчезнаха в един нисък облак.

— Да. – Елинор се прегърна, трепереше, макар че вятърът беше топъл.

— Какво ти каза?

Елинор понечи да заговори, но се поколеба.

— Не съм сигурна – рече накрая. – Помня, че пееше нещо, но сякаш ми говореше и по друг начин в същото време.

— Да, Пеле кахуна може да го прави – каза Пол. – Поне с жените. – Добави с някаква горчивина в гласа.

Елинор осъзна нещо.

— Ти… ти и чичовците ти, и другите кахуна… сте се опитвали да призовете Пеле, за да отърве острова от този курорт, нали? Призовавали сте Пеле, преди да освободите Камапуа’а, Пана-ева и останалите.

Пол не отговори, но дори на слабата светлина Елинор прочете истината на лицето му.

— Нещата вече не са в баланс – каза накрая кураторът. – Старите ритуали… старите напеви… много от тях не вършат работа. Пеле не отговори, както е отговаряла на предците ни.

— Заради изнасилването – каза Елинор.

— Какво? – стресна се Пол.

— Изнасилването – повтори тя, изненадана от убедеността си. – От векове вашият бог глиган… Камапуа’а… изнасилва Пеле когато си поиска. Това е нарушило баланса. Техните битки преди са го поддържали, но изнасилването е съсипало всичко. – Тя погледна към пътеката и голф игрището в мрака зад бугенвилиите. – Също като този курорт, и той е прекалено голямо насилие.

Преди Пол да каже нещо, над тях минаха ярки светлини. И двамата отстъпиха назад, но колата изръмжа по сервизния път и се насочи с голяма скорост към хеликоптерната площадка. После се чу вой на спирачки.

— На ваше място щях да се кача – извика Корди, като се наведе от джипа. – До минути ще започне адска буря.

И двамата се качиха в джипа, Пол отзад, а Елинор отпред – точно като в хеликоптера. Обърнаха и поеха към Голямото хале, преди Елинор да каже:

— Това е моят джип под наем. Ключовете са още в мен. Как го запали?

— С жиците – каза Корди. – И не е толкова лесно, колкото изглежда по филмите. Повярвай ми.

— Защо? – попита Пол Кукали.

— Защо не е толкова лесно ли? Ами, първо, жиците на запалването не висят просто така, готови да бъдат оголени и сплетени. А при този проклет джип беше още по…

— Не, питам защо го направи?

Корди ги погледна. Провисналата коса сега се развяваше над ушите й.

— Ами тази нощ тук бродят странни неща. Но вие знаете това. Или поне ти го знаеш, Нел.

Елинор кимна.

— Тази нощ трябва да слезем долу. В Подземния свят.

— Тази нощ? – попита Корди. – Господи, хлапе!

— Невъзможно – извика Пол от задната седалка.

Джипът спря под порткашето. Лобито беше тъмно. Нямаше дори една запалена свещ.

Елинор се обърна на седалката.

— Защо да е невъзможно?

Пол Кукали направи някакъв жест с ръце.

— Има кратък интервал призори, когато боговете спят. Тогава Подземният свят е неохраняван. Но нощем… Камапуа’а ще изяде душата ти.

— Майната му на Камапуа’а – заяви Елинор и си помисли: Наистина ли го казах?

Пол се смръщи.

— Камапуа’а е част от нашата религия, Елинор. Той е също толкова важна сила като Пеле.

— Сигурно – отвърна тя, – но освен това е изнасилвач. И прасе. – Тя си пое дъх. – Ако искаме Пеле да му попречи да избие всички на този бряг, трябва да освободим духовете на хаоле, за да може тя да действа.

— Моли Кевалу ли ти каза това? – попита Пол.

— Да. Не… – Тя се смръщи и потърка челото си. – Не помня точно какво ми каза. – Вдигна отново очи и добави: – Но трябва да слезем там скоро. И ти също трябва да дойдеш, Пол.

— Аз ще дойда с теб, Нел – каза тихо Корди.

Елинор сложи ръка върху нейната.

— Благодаря ти. Но трябва да сме мъж и жена. Нали прочете дневника на Кидър.

Корди изкриви лице.

— Може информацията вече да е остаряла.

— Не. Мъж и жена – повтори Елинор. – Пол… ти започна това. Ще слезеш ли долу с мен?

Кураторът мълча дълго. Корди чуваше как палмите шумят над тях. Мълния проблесна зад Голямото хале.

— Да – каза Пол. – Но не през нощта. Това означава сигурна смърт. Призори.

Елинор въздъхна, макар че дори тя не беше сигурна дали от раздразнение, или от облекчение.