Това беше пълна изненада за мен. Не възразих. Не се отдръпнах. Господин Клемънс ме целуна отново.
Накрая се отдръпнах изчервена, сложих ръце на гърдите му и го отблъснах, макар и не особено силно.
Той пристъпи от крак на крак.
— Моля за извинение, госпожице Стюарт, но искам да го направя още откакто обсъждахме вселенски въпроси под звездната светлина на палубата на кораба. Извинявам се за непохватния начин, по който го сторих, а не за чувството, което е причина за него. Намеренията ми са най-възвишени и не бива да ги бъркате с просто мимолетен порив.
Аз стоях онемяла. Накрая успях да изрека:
— Моля ви, господин Клемънс… – Това го накара да пристъпи отново от крак на крак и да се изчерви като преди три часа, когато се смях дълго пред пещерата.
Докато си оправях косата и излъчвах недоволството си от него чрез позата си и недружелюбния поглед, признавам, че мислите ми все се завръщаха към усещането от целувката и към допира на силните му пръсти на рамото ми.
— Трябва да продължаваме – казах накрая и хванах юздите, за да събудя Лео.
— Отново моля за извинение, госпожице Стюарт, ако…
— Ще поговорим за това по-късно – казах рязко, вероятно по-рязко, отколкото възнамерявах. Кожата на седлото изскърца, когато отново заех непохватно позата, с която вече започвах да свиквам на тези острови. Господин Клемънс се втурна да ми помогне, но аз изправих гръб и стиснах юздите.
— Трябва да побързаме – казах. – Не знаем колко дълго духът на преподобния Хеймарк ще остане жизнеспособен във временния си дом.
Господин Клемънс изсумтя, което аз приех за съгласие; качи се на коня и продължихме по черните склонове на Мауна Лоа, а мислите ми се вихреха объркани като полетата от а’а около нас.
Пристигнахме в малкото селце някъде в средата на следобеда. Бях твърде изтощена, за да си погледна часовника. Не се виждаше никой, което донякъде успокои притесненията ми. Бях се тревожила, че ще се наложи господин Клемънс да застреля неколцина от местните, за да ги убеди да ни оставят на мира. Моят дързък спътник като че ли споделяше облекчението ми, защото едва сега се ободри след моето порицание до потока. Помогна ми да сляза от Лео, който хриптеше силно, както конете правят малко преди да се стоварят от умора.
Старицата ни чакаше в колибата, до безжизненото тяло на преподобния Хеймарк. Аз клекнах до него и се вгледах внимателно за някакви следи от разлагане, които щяха да ме убедят, че всичко случило се през последните часове е просто делириум.
Тялото на мисионера беше безжизнено и студено на допир, но не се виждаха признаците, които би трябвало да настъпят през тези дванайсет часа, ако наистина беше мъртъв.
— Върнахте го – каза старицата, но не прозвуча като въпрос. Малко се успокоих, когато видях, че тя вече не се рее над стаята, а седи на една постелка също като мен.
Господин Клемънс вдигна кокосовия орех.
— Добре – каза тя. Аз се взирах в лицето й, но вече не бях толкова сигурна, че тя е жената, която видяхме до отвора. А и бях твърде изморена, за да ме е грижа.
Старицата ме зашлеви. Шокирана, аз вдигнах ръка към пламналата си буза.
— Трябва да си будна, за да сториш такова нещо – каза тя. – Трябва да разбираш и да запомниш всяка стъпка. Ако направиш и една грешка, духът на вашия приятел кахуна ще бъде изгубен завинаги.
Аз само се взирах в нея.
— Аз ще го направя – каза господин Клемънс и мина между старицата и мен.
Тя поклати сивокосата си глава.
— Само жена, само следовница на Пеле може да го направи.
— Аз не съм следовница на Пеле – казах с изтръпнали от шока устни. – Аз съм християнка от Охайо.
Старицата само се усмихна. Вдигна кратуна с някаква мътна течност.
— Изпий това.
Погледнах със съмнение лепкавата течност, но я изпих. След секунди някаква странна енергия мина през мен.
— Сега ще започнем – каза старицата.
Чу се някакъв силен шум от отворената врата. Господин Клемънс погледна зад мен и каза:
— Господи!
Целият отвор на вратата бе изпълнен с огромния глиган от Подземния свят на Милу. Сърцето ми спря.
Старицата почти не потрепна.
— Той не може да влезе – каза тя рязко. Сложи сбръчканата си ръка на главата ми, погледна към глигана и каза: – Камапуа’а, знай, че тази хаоле уахине и всичките й наследници са белязани от допира ми. Те са под защитата на Пеле. Не можеш да нараниш телата им.