Беше Елинор. Дрехите й не бяха разкъсани и нямаше външни рани. Корди прибра револвера в колана си и опипа китката и шията й. После залепи ухо на гърдите й. Сърцето й не биеше. Елинор не дишаше. Кожата й беше студена на допир.
— Мамка му – каза Корди. Лапна фенерчето и започна да влачи Елинор през калта и храстите. Когато стигна до алеята, вече беше задъхана и главата й бумтеше така, че й се виеше свят. Трябваше да седне на един от камъните покрай цветната леха, докато гаденето отмине. После вдигна много внимателно Елинор и отнесе тялото й в джипа. Положи го нежно на мократа задна седалка.
Пол Кукали бе спрял да стене, но още дишаше.
Корди превърза с кърпата си кървящата му дясна ръка с липсващия пръст, а после, като внимаваше да не докосва строшената лява ръка, започна да го влачи към задната седалка на джипа. Пол стенеше силно по време на тази операция, особено когато счупеният му глезен задра по земята, но не се събуди напълно.
След като го пристегна на място с колана на седалката и избута тялото на Елинор назад, за да не се търкулне, Корди се облегна за миг на джипа, за да се отърси от замайването. Хвърли чантата си на пода, наведе се, за да запали отново с жиците, и след няколко минути успя да стартира двигателя. Просто остана така на седалката за миг. Джипът беше блокиран от падналото дърво отпред и от по-малкото отзад. Но това отпред беше палма и листата й бяха паднали в цветните лехи отдясно.
Корди превключи джипа на четворно предаване и мина по клоните, като форсираше двигателя. Почти очакваше нещо да изскочи с ръмжене от дърветата зад нея, но бе твърде заета с джипа, за да се тревожи за това. После пое по алеята към Голямото хале и видя пред себе си тъмния силует на Корабокрушенския бар.
Изключи четворното предаване и ускори.
Хавайската група от петима първо отказа да дойде в „Мауна Пеле“, но Тръмбо им обеща още хиляда долара и те дойдоха. Надуваха саксофони, дрънкаха на китари и укулеле цяла нощ, докато ветроупорните фенери хвърляха меко сияние в дългата банкетна зала, а хората на Сато обръщаха сакетата като за последно. Тръмбо се радваше на музиката, защото тя прикриваше бученето на бурята и необичайната тишина в почти пустия хотел. Освен това му позволяваше да мисли, вместо да говори.
Мисленето не беше особено продуктивно. Според първоначалния план Сато трябваше да е подписал документите още следобеда, а това трябваше да е празненство и за двете страни. Но макар че вече бяха договорили условията, Хироши Сато и съветниците му бяха разстроени заради изчезването на Съни Такахаши и отказваха да подпишат, докато той не се завърне. Доколкото Байрон Тръмбо знаеше, Съни не беше точно мъртъв, а духът му бе в плен в прохода на лавата южно от курорта, пазен от огромно говорещо прасе, което щеше да му върне Съни, ако той – Байрон Тръмбо, милиардерът – слезе да си поговорят.
Откачена шибания – помисли си Тръмбо. Той не беше суеверен, не беше и религиозен и не се интересуваше от паранормалното, но беше свикнал с всякакви откачени неща. Човек не трупа милиарди, без да срещне откачени неща. Нито пък трупа милиарди, без да притежава способността да се концентрира, а сега Байрон Тръмбо се концентрираше върху подписването на договора и отърването от „Мауна Пеле“, за да може да освободи капитал, който да разреши настоящата му финансова криза. Говорещото прасе щеше да почака малко, докато той помисли. Същото трябваше да стори и другото говорещо прасе, Кейтлин Съмърсби Тръмбо, макар той да се съмняваше, че между тях вече има място за рационални дискусии.
Майкълс, който сега действаше като шеф на охраната, беше дошъл по-рано, за да му прошепне на ухо, че госпожа Тръмбо и другите две дами, заедно с адвоката Кьостлър, били заедно, охранявани на седмия етаж на Голямото хале. Тръмбо беше довел тук другите две с обяснението, че се задава буря – която наистина вече вилнееше. Съжаляваше, че трите жени се срещнаха така; Мая не беше голяма загуба – отношенията им и без това бяха стигнали до естествения си край, но той се наслаждаваше на необичайната си връзка с Бики. Е, може би поне нея ще запазя – помисли си, но прогони засега този въпрос. Концентрира се върху належащия проблем.