— Да го ударя. – Държах кокоса и погледнах господин Клемънс за подкрепа. – А къде да… как да…
Старицата докосна крайчеца на окото на преподобния Хеймарк.
— Това е луа-ухане, „вратата на душата“. Оттук духът напуска тялото… оттук Пана-ева го изсмука, както се смуче млякото от кокосов орех. Духът ще иска да се върне по този път. Не му позволявай! Той трябва да се върне през краката и да бъде примамен нагоре, докато не се разлее навсякъде. Сега свали покривалата от краката на вашия кахуна.
Посегнах към ботушите на преподобния Хеймарк, но спрях объркана. Никога не бях събличала мъж, не бях сваляла дори ботушите на баща си, когато е бил пиян, и ми се струваше нередно да го правя и сега. За щастие, господин Клемънс видя смущението ми и се наведе напред, за да свали ботушите и чорапите на преподобния Клемънс. След миг десетте пръста на нашия приятел вече стърчаха нагоре като бледи надгробни камъчета. При мисълта да докосна тези студени мъртви крака цялата изтръпнах.
Старицата сложи силните си ръце на главата и рамото ми.
— От този миг ти си вече жрица на Пеле – каза тя тихо, почти в напев. – Вече си една от сестрите заклинателки на Пеле. Ти говориш с Пеле. Ще посея думите си в ума ти. Гласът ти ще бъде моят глас. Ръцете ти ще бъдат мои ръце. Сърцето ти е мое сърце. Тъй каза Пеле.
И в тази секунда аз цялата се разтърсих, сякаш ме удари мълния. Изтощението ми изчезна. От пръстите ми струеше сила. Погледнах към господин Клемънс и видях, че наблюдава с широко отворени очи промяната във външния ми вид. Вероятно излъчвах някак сиянието и разбирането, което усещах.
Отворих кокосовия орех. Духът на преподобния Хеймарк се изля като гъста сива меласа и първо плъзна по пода, а после се издигна и доби формата на човек. Аз стоях до него, докато се оформяше. Напевът на старицата се превърна в някакъв далечен шум – или вероятно го чувах само в ума си. Не зная.
Когато се оформи в човешки вид, призракът запотрепва на вълни като разлюлян от лек ветрец дим и започна да се носи към вратата. Нямаше нужда старицата да ме подтиква, знаех какво да направя.
Застанах между духа на преподобния Хеймарк и отворената врата и зашлевих фигурата от ектоплазма, пръстите ми само се плъзнаха по подобната на дим фигура.
Призракът се обърна, но долната му част изгуби човешката си форма и започна да се завихря около главата на тялото на преподобния Хеймарк. Виеше се в спирала като циклон и търсеше ъгълчетата на очите.
Аз отново го ударих, силно. Установих, че мога да го сграбча, стиснах го за раменете и го задърпах към босите крака.
Този път призракът изцяло изгуби човешката си форма и аз усетих, че под пламналите ми ръце има само осезаема мъгла. Притиснах тази мъгла към краката. Отначало усетих съпротива, но после тя започна да отслабва и най-сетне духът проникна през босите и уязвими стъпала. Чувствах се сякаш притискам гъста сметана през ситна цедка.
Духът се възпротиви за миг и тези думи дойдоха неканени в съзнанието ми. Започнах да припявам:
О, върхът на Килауеа!
О, петте ръба на ямата!
Огънят капу на жената.
Когато небесата се тресат,
когато земята се разцепва,
мъжът е повален,
лежи на земята.
Мълнията на Кане се буди.
Кане, владея нощта, ида бързо.
Сънят ми е прекъснат.
Е ала е! Събуди се!
Небето се пробужда.
Островът се пробужда.
Небето се пробужда.
Събуди се!
Аз съм тук.
В този миг земята наистина се разтърси и колибата се олюля напред-назад като пола от трева на местно момиче в някой от техните чувствени танци. Чух силно пращене и тътен, макар да не знаех дали е земетресение, или мълния, или и двете. Господин Клемънс бе паднал на колене, но не откъсваше поглед от борбата ми с призрака на преподобния Хеймарк. В този миг някак разбрах, че Пана-ева, Камапуа’а и другите врагове са прогонени от това място и Подземният свят на Милу е запечатан от потока на лавата.
Съсредоточих се в задачата си. От носа и брадичката ми капеше пот, докато притисках духа, за да плъзне нагоре по бедрата на свещеника. Там борбата стана по-трудна, сякаш духът не искаше да се издигне към жизнените органи и да позволи на тялото да диша и живее отново. Посегнах зад себе си, сякаш знаех, че старицата е там и държи глинено гърне. Там беше. Загребах водя от гърнето и я излях над тялото, като припявах: