Выбрать главу

Ще те накарам да растеш, о, Кане!

Аз, Лорина Стюарт, съм пророчицата.

Пеле е богинята.

Това е нейно дело.

Тя те кара да растеш.

Това е водата на живота.

Е ала е! Събуди се! Надигни се!

Нека животът се завърне.

Капу на смъртта свърши.

Извиси се, отлетя далече.

Внезапно съпротивляващият се дух престана да се бори и лесно се плъзна нагоре, докато аз притисках и удрях хълбоците и корема на мисионера. Подтиквах духа да влезе в отпуснатите крайници и пръстите, докато не усетих, че топлината се завръща в тях. Накрая започнах да разтривам широкия врат, челюстта и притиснах сияещите си пръсти към лицето и скалпа на мъртвия.

След миг се отдръпнах назад, внезапно отново изтощена. Божествената енергия ме напусна така рязко, че вдигнах пръсти към ъгълчетата на очите си, за да се уверя, че моята собствена ухане не е излетяла.

Преподобният Хеймарк започна да издава задавени звуци и след миг очите му се отвориха. Устните му се раздвижиха. Той започна да диша.

Мисля, че господин Клемънс ме хвана, когато се олюлях.

Когато освети с фенерчето разбитата стена в офиса на астронома и тъмната пещера зад нея и видя кървавите петна по пода, стените и тавана, Корди отстъпи назад и рече:

— Е, добре, време е да се събличаме.

— Забрави – каза Байрон Тръмбо. Той щеше да се хвърли отгоре й, преди да го е подложила на това издевателство.

Корди въздъхна изморено и вдигна револвера.

— Къде да стрелям? В бедрото или в тая резервна гума, която разнасяш на кръста си? Искам да си в състояние да ходиш. – Стоеше твърде далече от него, за да може да я нападне.

Тръмбо започна да ругае и да си разкопчава ризата. Когато свали и бельото, вече беше използвал всички ругатни, които бе научил през наситения си със събития живот, и започна да импровизира с нови. Зад светлината на фенерчето Корди също се събличаше. Когато той остана само по чорапи, а пълната жена само по пистолет, фенерче и сламена чанта, Тръмбо каза:

— Сега какво? Ще ме изнасилваш ли?

— Моля те, ядох преди час-два – каза Корди. – Сваляй чорапите.

— Ако влезем там, скалата ще ми нареже краката – каза Тръмбо и сам чу гадното хленчене в гласа си.

Корди сви рамене.

— Призраците не носят чорапи. Сигурно и ние ще се справим. Събуй ги.

Тръмбо изскърца със зъби и си свали чорапите.

— Ама ти си с тая чанта. Призраците носят ли чанти?

— Изобщо не ми пука, мамка му – каза Корди. – Трябва някъде да си държа нещата. Няма да оставя дневника на Кидър.

— Чий дневник?

— Няма значение – каза Корди. – Време е да се усмърдим добре. Ти си първи. Най-добре започни с чесновата паста.

Следващите няколко минути бяха съвсем ново преживяване за Байрон Тръмбо. Под дулото на револвера той се намаза с чесновата паста, после втри и пастата от аншоа. От миризмата му се гадеше.

— Сега сиренето – каза Корди, докато и тя се мажеше с чесъна, но без да пуска револвера.

— Майната ти – изръмжа Тръмбо и започна да троши сиренето. – То няма да залепне.

— Ще залепне. Ти само мажи.

Тръмбо започна да маже. Смрадливото сирене се лепеше по гърдите му. Трохи се събираха под мишниците му и падаха в космите по слабините. Той натърка краката си с шепи от тази вонлива гадост.

— Чудесно – каза Корди Стъмпф и взе останалото сирене, за да се намаже.

Тръмбо се опитваше да не поглежда към тялото й. Откакто бе направил първия си милион, жените, които избираше да вижда голи, бяха физически привлекателни, възможно най-близо до съвършенството. Малките провиснали гърди на тази жена, целулитът по задника й, дебелите бедра, двата белега на корема и късите крака му напомняха за майка му, за смъртността и за всички неща, които си бе мислил, че е оставил завинаги зад гърба си. Внезапно му се доплака.

Корди не обръщаше внимание на погледите му.

— Сега мармитът – каза тя. – Намажи го по косата и лицето си.

Тръмбо отвори буркана и едва не върна изисканата вечеря от банкета. Не само заради ужасната миризма на тази черна гадост, но и заради начина, по който се смеси с другите вони, които се излъчваха от тялото му. Като едва се сдържаше да не повърне, той намаза мармит по оредяващата си коса и зад ушите.

— Давай, повръщай, ако искаш – каза Корди по някое време. – Тъкмо ще се засили вонята.