Горите горят пред този поток. Шосетата изчезват под високи десет метра течения лава, които се движат по-бързо от бягащ човек. Къщи се изпаряват. Изоставени коли и камиони се издигат като играчки по потока от магма, който ги носи с петдесет и пет километра в час, боята се изпарява за миг, вътрешността им избухва в пламъци, резервоарите гърмят като жалък контрапункт на фонтаните от лава.
Над този пламнал бряг пороите на Камапуа’а се изливат като струя от градински маркуч. Пара се издига на десет хиляди места, където мусонните порои се срещат с преливащите лавови тръби, но на дъждовната вода ще й трябва цяло хилядолетие, за да угаси стопената скала, която е нажежена до хиляда градуса. Цунами би могло да потуши част от огньовете, но Пеле е планирала цяла нощ на изригвания и въпреки силните земетресения няма да се създаде цунами. Шестметрови вълни се блъскат в пламналите скали, но не идва гигантска приливна вълна.
Като част от вековната стратегия на Камапуа’а, хиляди диви прасета изпълват острова, за да изядат храстите и растенията и да лишат Пеле от гориво за огньовете й. Повечето от тези прасета умират през първия половин час от това ново латерално изригване, погълнати от внимателно насочените струи лава. Сред вонята на сяра и рева на парата нощта се изпълва и с миризмата на печено свинско.
Застанал на вратите на банкетната зала на президентския апартамент в „Мауна Пеле“ Хироши Сато гледа как филизите от лава прогарят пътя си към морето едва на петстотин метра южно от курорта и си шепне „по дяволите“ отново и отново.
— Мисля, че наближаваме – каза Корди. Тунелите като че ли се простираха с километри, тръбите на лавата се свързват една с друга, докато вече нито тя, нито милиардерът имаха и най-смътна представа в каква посока вървят. Очакваха по някое време да стигнат до океана или да се катурнат в калдерата на вулкана.
Вместо това стигнаха до място, където стените започнаха да сияят.
— Това е добър знак – каза Корди и потупа сламената чанта на голото си рамо. – В дневника на Кидър пише, че в света на призраците всичко сияе.
— Супер – каза Тръмбо. Краката му бяха разранени до кръв. Кожата му изтръпваше от гадостите, с които я беше намазал. Четири-пет пъти падаха заради земетресения, които събаряха камъни и прах от тавана на тунела. Той очакваше всеки миг стена от лава да се устреми към тях.
— Светът на призраците. Просто супер.
Когато ги откриха, призраците бяха малко разочароващи. Сияещи форми – почти прозрачни, почти с човешки очертания – се размотаваха на двойки или на малки групички. Когато пещерата се разшири, в нея имаше стотици призраци – играеха на игри, спяха заедно, ядяха пои, обзалагаха се.
— Точно като в дневника – каза Корди.
Призраците се понесоха към тях, но бързо се извърнаха, когато усетиха вонята. Тръмбо ги разбираше напълно.
Корди се приближи, свела револвера, и прошепна в ухото на Тръмбо:
— Сега трябва да сме много тихи. Те не говорят – или ако говорят не можем да ги чуем.
Тръмбо кимна, но си мислеше, че сега може да сграбчи ръката й и да изтръгне оръжието. Но защо? Трябва да свършим това, за което сме дошли, и да се разкараме оттук. Въпреки всичко започваше да се възхищава на смелата дребна жена, с чието голо тяло вече като че ли свикваше. Осъзна, че е по-скоро мускулеста, отколкото дебела, и зад малките очички волята гори по-силно от лавата, която вероятно щеше да ги погълне. Майната му – каза си Тръмбо. Все някога ще се мре. Е, това беше по-необичаен начин, а и той съжаляваше само, че не успя да приключи сделката за „Мауна Пеле“. Ако трябваше да умира, щеше да е по-хубаво да умре след уреждането й.
Призраците продължиха игрите си, работата и тихите си разговори. Всички бяха голи, мъже и жени, виждаха се и няколко деца. Тръмбо си помисли: Ако това е задгробният живот, не го ща. Прилича на петъчна вечер във Филаделфия.
— Там! – прошепна Корди, почти изсъска в ухото му.
В първия миг той не успя да разбере какво му сочи. После забеляза една странична пещера – в нея имаше няколко призрака, които изглеждаха по-хаоле от останалите. След минута той осъзна кои са тези призраци: Дилън и Фредриксън, както и бившият му бодигард Бригс играеха на невидими зарове с още трима едри мъже, които май бяха търговците на коли от Ню Джърси. На единия като че ли му липсваше ръка. Духът на Съни Такахаши май се обзалагаше с невидими пари. Имаше и туристи, които удряха топки с невидими стикове и ядяха невидима храна на невидима маса. Астрономът на „Мауна Пеле“ четеше невидимо списание, докато други двама гледаха невидим телевизор, като нетърпеливо сменяха каналите с невидими дистанционни.