Духът на Елинор Пели бродеше сам, сякаш търсеше изход.
— Нел – прошепна Корди и прекоси пещерата до нея. Отне й по-малко от минута да отвори бутилката с вино и да вкара призрака вътре. Бутилката като че ли се изпълни с дим.
— Ти докосни останалите – прошепна Корди – и те ще те последват навън. Но мисля, че трябва да вкараш в бутилката онези, които искаш да върнеш в телата им. – Тя подаде на Тръмбо другата бутилка.
Той се поколеба. Бригс и Фредриксън му бяха служили добре. Дилън явно не беше убит, само душата му беше открадната. Астрономът и другите служители, които разпозна, също не бяха заслужили подобна съдба. А връщането на Съни Такахаши се равняваше на много пари.
Тръмбо взе бутилката от вино и прибра вътре Съни. Не беше толкова трудно, колкото си мислеше. През цялото време обаче брадатият призрак на Дилън се рееше около него като досадна муха. Накрая Тръмбо се примири и отвори бутилката.
— Виж дали има място, аз нямам нищо против… – Духът се вля вътре като вода.
Тръмбо запуши бутилката и я пусна в чантата на Корди.
— Да се разкараме оттук – прошепна й, като много добре знаеше, че никога няма да намерят пътя си обратно по лабиринта от тунели.
Корди кимна и се обърна. И двамата застинаха.
Камапуа’а преграждаше пътя им. Огромният глиган се усмихваше.
23 януари 1866 г.,
на борда на „Бумеранг“
Чета трескавите си записи отпреди по-малко от седмица и не мога да повярвам, че аз съм ги писала. Тези думи и събития принадлежат на друг човек, на друг живот.
Параходът тъкмо потегли от пристанището Кона-Каваихе на бавното си пътуване към Лахаина, където ще се срещна с приятели и ще си почина една седмица в тяхната плантация, преди да продължа към Хонолулу, а оттам към Ориента с кораба на Тихоокеанската пощенска служба „Коста Рика“. Господин Клемънс и преподобният Хеймарк тръгнаха вчера за Хонолулу с малкия, извършващ превози между островите кораб „Килауеа“. Преподобният Хеймарк ще се върне в мисията си в Оаху, а господин Клемънс – в Калифорния през Хонолулу.
Той имаше билет за кораба „Смирниот“ и ме информира, че е напълно уверен, че ще стигне до Сан Франсиско, тъй като кораб с такова странно име не би бил добре дошъл на дъното на океана.
Спомените ми за часовете и дните след спасяването на преподобния Хеймарк са много смътни. Не си спомням дори кога съм написала онези изумителни редове в дневника си. Събитията по възкресяването на нашия приятел ми се струват нещо като сън… не, по-смътно от сън дори… далечни, сякаш са се случили с някой друг.
Помня как пристигнахме в Кона. Помня и предложението за брак на господин Клемънс преди две вечери, докато стояхме на палубата и наблюдавахме залеза. Помня и как му отказах.
Моят приятел беше наранен. Съчувствах му. Свалих ръкавицата си и докоснах нежно бузата му.
— Може ли да попитам защо не искате да приемете това предложение, госпожице Стюарт? – попита той официално, но болката се усещаше в гласа му.
— Сам – казах тихо. Това бе единственият път, когато го нарекох с малкото му име. – Не че не искам да се омъжа за теб… или че не те обичам… казвам само, че не мога да се омъжа за теб.
Видях объркването му.
— Когато старицата ме докосна – започнах аз, като знаех много добре, че няма да мога да му обясня. – Аз почувствах… нещо. Съдбата си. Трябва да пътувам и да пиша, да си създам име в света, колкото и малко да е то. А това няма да е възможно, ако стана госпожа Самюъл Лангхорн Клемънс. – Усмихнах се и добавих: – Или госпожа Томас Джеферсън Снодграс, или госпожа Марк Твен.
Моят приятел и истински другар не отвърна на усмивката ми.
— Не разбирам – каза той. – Аз също искам да пиша. Искам да пътувам. Вече подготвих предложение до моя вестник, че ще обикалям света и ще изпращам репортажи като този, който написах на Сандвичевите острови. Защо да не го правим заедно, макар да се стремим към различни поприща, госпожице Стюарт?
Можех само да въздъхна. Как да обясня на този прекрасен, смел човек, че той е мъж – за него всичко е възможно, – докато аз съм жена и трябва да направя възможни нещата, които желая.
Но признавам, че в този миг исках да съм с него. Самюъл. Моят смел спътник. Моята любов.
— Ще те обичам вечно – каза той, когато слънцето се спусна под хоризонта. – Никога няма да се оженя за друга.