Докоснах отново бузата му. Как да му обясня, че съм сигурна – че знам, – че това, в което се зарича сега, ще стане моя съдба, а той много скоро ще избере друга? Нуждата му от другарство беше осезаема като мекия допир на бузата му под дланта ми.
Но виждам, че се спирам твърде дълго на тези лични неща за сметка на описанието на огромното изумление, с което преподобният Хеймарк посрещна факта, че е жив, или на нашето фантастично пътуване по брега Кона сред пламъци и земетресения, или какво беше смайването на християните по Кона и Кауайхае, когато видяха, че сме оцелели.
По негласно споразумение и тримата не обсъждахме своето приключение. Никой не спомена за Пеле, нито за говорещи глигани или за Призрачното царство на Милу. Сандвичевите острови още нямат своя лудница – поне не официална, – но съществуват доста изолирани местенца, където можеха да ни затворят, ако започнем да говорим подобни неща.
Нямам желание да пиша за случилото се след възкресяването и нашето завръщане. Ще спомена само колко бях изпълнена със скръб, когато се обърнах в колибата и видях, че старицата я няма. Знаех, че до края на живота си ще съм свързана с нея – и наистина, подозирам, че и моите наследници, поне жените, ще споделят донякъде тази връзка през идните поколения. Но тъгувах за нея.
Тъгувам и за раздялата с единствената си любов вчера. С господин Клемънс си стиснахме ръцете доста официално на пристанището, докато преподобният Хеймарк и още десетина други ни гледаха. Но аз видях чувствата в очите му. И вярвам, че и той видя сълзите в моите.
В очите ми и сега има сълзи, но няма да позволя това. Ще спра да пиша, докато се овладея.
Една хлебарка с размерите на лъжица току-що прекоси възглавницата на койката ми към грубата завивка, която тук наричат одеяло. Гледа ме с черните си очички, защото усеща, че се страхувам от хлебарки и не мога да се накарам да я докосна.
Не бива да е така. Изправяла съм се пред много по-страховити очи, пред много по-яростни врагове. Този страх от хлебарките трябва да си отиде.
Свободата от страха е замайваща, по-силна от уиски и не предвещава нищо добро за хлебарките на този кораб и по цялата ни планета.
— Байрон – каза глиганът, – така се радвам, че се отби. – Зурлата му се завъртя към Корди. – Донесъл си ми приношение?
Тръмбо погледна Корди и после се обърна към прасето.
— Аха.
Глиганът изръмжа гърлено.
— Ще я изям след малко. Първо трябва да свършим една работа.
Тръмбо чакаше.
— Виждам, че си се самообслужил и си прибрал душата на Съни – отбеляза Камапуа’а.
Тръмбо сви рамене.
— Ами, стори ми се, че е на самообслужване.
Тътенът от корема на глигана може би беше смях.
— Добре, добре. Но все пак си има цена.
— Душата ми? – попита милиардерът.
— Майната й на душата ти. Говоря за бизнес.
Веждите на Тръмбо потрепнаха, но той си замълча.
— Когато победя онази кучка Пеле и си върна контрола над острова – продължи Камапуа’а, – смятам да приема човешка форма за едно-две десетилетия. И пак ще мога да бродя по света. Наблюдавах от подземния си затвор как се променят нещата горе. В смъртна форма бих могъл отново да бъда вожд на някое от тези племена, но имам други планове.
— Бизнес – каза Тръмбо.
Глиганът се усмихна по-широко.
— Именно. – Приближи се малко, копитата му тракаха по базалта. Корди виждаше влагата по широката му зурла и усети топлината на дъха му. – Можем да сключим сделка, Байрон – продължи със заговорнически шепот прасето. – Ти и аз.
— Защо да го правя? – попита Тръмбо.
Гигантският глиган направи още една крачка напред. Дъхът му беше изумително гаден.
— Защото иначе ще ти изям червата, ще ти сдъвча костите и ще запратя нещастната ти душа в най-гадните места на тая пещера за цяла вечност – каза прасето, като извиси глас.
— Добре, слушам те – рече Тръмбо.
Прасето отстъпи леко назад.
— Ти ще отнесеш безполезната малка ухане на Съни на японците, ще сключиш сделката и ще си вземеш твоите триста милиона. После ще се върнеш тук и ще се разберем.
— За какво ще се разбираме? Искаш парите?
Прасето изсумтя.
— Жалките кахуна ни призоваха, за да ви унищожим – каза той. – Но ние нямаме такова намерение. Аз искам да унищожа Пеле. С теб си приличаме, Байрон. Ние сме родени, за да властваме. Родени сме, за да подчиняваме… жените… земята. Разбирам порива ти да тъпчеш всичко по пътя си и да насилваш. Много добре го разбирам. Не ти искам парите.