Тръмбо кимна замислено за миг.
— Още не разбирам каква ще е сделката.
Камапуа’а се ухили. Осемте му очи светеха.
— Ще си разменим за малко местата, Байрон, приятелю. Аз ще стана ти. Ти ще станеш аз.
Лицето на Тръмбо остана безизразно.
— Дай да се уточним… предлагаш да си разменим местата? Ти да вземеш моето тяло, а аз твоето?
Глиганът кимна.
— Значи ти ще си хубав милиардер с къщи и жени на три континента – продължи Байрон Тръмбо, – а аз ще трябва да прекарам две десетилетия като гигантско смрадливо прасе, което живее в пещера на Хавай. Това ли е сделката?
Камапуа’а продължи да се хили.
— Това е сделката, Байрон.
Тръмбо кимна.
— И защо, по дяволите, ще се съгласявам на такова нещо?
— Първо – изръмжа прасето с глас, който сякаш идваше от корема му, – така ще те оставя жив. Няма да ти изям червата и костите. Второ, гарантирам ти, че през моите петнайсет-двайсет години в твоето тяло ще разширя финансовата ти империя до невиждан на този свят мащаб. Ти слезе тук като човек на ръба… който отчаяно се опитва да скърпи своята разпадаща се империя, като продаде този мизерен хотел за няколкостотин милиона долара. А когато се върнеш в тялото си, ще притежаваш света, Байрон Тръмбо. И това не е просто метафора.
— Аз и без това накрая ще го притежавам, ако си остана в тялото – каза Тръмбо.
Прасето изсумтя.
— Трето – продължи то, сякаш не го беше чуло, – докато си крал на Подземния свят, ще имаш неограничена власт над призраците и демоните тук. Ще имаш власт над стихиите горе, ще командваш мълниите, приливите и огромните вълни. Ще опиташ власт, за каквато не си и сънувал.
Тръмбо потърка бузата си.
— Ще имам ли цялата власт, която ти имаш сега?
Камапуа’а поклати голямата си четинеста глава.
— Аз не съм глупак, Байрон. Ако ти получиш цялата ми власт, можеш да развалиш сделката когато пожелаеш и да се превърнеш в крал на горния свят. Не, ще ми трябва голяма част от силите ми, докато съм в твоето тяло, за да те направя невъобразимо богат и прочут. Но те уверявам, че да си Камапуа’а, господар на Подземния свят, ще е върховно преживяване за теб. И – както казах – когато се върнеш в смъртното си тяло, ще наследиш богатството и властта, които съм натрупал за теб.
— Ами ако ти решиш вечно да останеш човек? – попита Тръмбо.
— Не, не, не – изръмжа прасето. – Твоята смъртна форма е приемлива, но е все пак смъртна. Не искам да умирам. Аз съм бог.
— Това е другият проблем. Тялото ми ще бъде старо, след като ти си го употребявал две десетилетия… ще е почти на шейсет.
Зъбите му просветнаха влажни в смътната светлина.
— Ще си на върха на властта си, Байрон. Аз ще се грижа за тялото ти по-добре от теб сега. То ще е във форма, в бойна форма… все пак ще е разочароващо, ако империята, която съм изградил, отиде нахалост. И искам да ти припомня, че краткият ти опит като бог ще те подготви за велики неща, които никой смъртен не е постигал.
— Значи това е сделката, така ли? – попита Тръмбо.
— Това е сделката – каза Камапуа’а. – Ако откажеш, ще умреш сега и душата ти ще гние тук завинаги. Ако се съгласиш, ще получиш безгранична власт, богатство и ще разбереш какво е да си бог. Е, какво ще кажеш, Байрон Тръмбо?
Тръмбо като че ли обмисля доста време това. После вдигна очи с решително изражение.
— Ами, след като питаш, ще ти кажа: майната ти.
Корди не си беше представяла, че свинска зурла може да добие изумено изражение. Но тази доби.
— Майната й и на цялата ти рода – каза Тръмбо за всеки случай.
Огромното прасе изрева и ревът му отекна в пещерата.
— Защо захвърляш всичко, което ти предлагам, смъртни?
Байрон Тръмбо сви рамене.
— Не си падам много по свинското.
Глиганът показа всичките си огромни зъби.
— О, с огромно удоволствие ще ви изям и двамата – изръмжа той. – А после ще изям и душите ви.
— Виж! – каза Корди и посочи зад свинята.
Чудовището погледна над четинестото си рамо. Една млада хавайка стоеше на двайсетина крачки зад него и не беше призрак – беше просто жена, по-скоро красиво момиче, – но тъмните й очи светеха решително.
Камапуа’а изсумтя на Пеле.
— Махай се. Ти нямаш власт тук. Това е моето царство. Тези смъртни са моята вечеря!
Хавайката дори не потрепна, не мигна.
— А сега – каза Камапуа’а, като се обърна отново към Тръмбо и Корди – ще умрете. – И чудовището се спусна напред с малките си краченца.
Корди застана пред Тръмбо, бръкна в чантата си и извади револвера. Дръпна назад предпазителя точно когато прасето изсумтя от смях.
— Ти се майтапиш – прокънтя гласът му. Завъртя зурла и оръжието излетя от ръцете на Корди и изтрака на пода на пещерата. Глиганът отвори зурлата си пред нея.