— Не, ти знаеш думите.
Тя протегна ръце и докосна главата на Корди Кук Стъмпф.
— Ти вече си от сестринството на Пеле. Върви.
Байрон Тръмбо понечи да тръгне, но установи, че краката му още не са готови за това. Седна тежко на гладката скала. Корди клекна до него.
— Добре ли си?
— Да – отвърна той, но пред очите му играеха петна.
— Наведи си главата между коленете. Ще се оправиш.
Тръмбо остана в тази поза, докато петната изчезнаха.
— Вероятно е от гадната миризма – каза той и вдигна лице към дъжда. – Ей, къде отиде тя?
Корди погледна през рамо. Младата жена беше изчезнала.
— Тя е там горе – каза Корди и посочи оранжевото сияние на вулкана. – Хайде, ще ти помогна. – И тя подаде ръка на Тръмбо, за да се изправи.
— Сега ще върнем Елинор в тялото й – обясни Корди, – а после ще ти помогна да върнеш и твоя приятел японеца.
Тръмбо поклати глава.
— Ама че фокус! Ако можехме да го патентоваме, щяхме да натрупаме много пари.
— Ти вече имаш много пари – припомни му Корди.
Байрон Тръмбо изсумтя.
— Имах. Японците вероятно вече летят за Токио.
Корди сви юмрук и го удари леко по рамото.
— Не ми казвай, че ако се разориш, няма да можеш да натрупаш отново милиони?
Тръмбо се поколеба само за миг.
— Е, не, разбира се, че мога.
— И ще е забавно, нали? – каза тя.
Тръмбо не отговори, но на устните му се появи лека усмивка. Вървяха към Голямото хале. След малко той каза:
— Господи, ама как смърдим!
Корди кимна.
— Продължавай. Дъждът ще отмие донякъде миризмата. Ще се изкъпем в хотела.
— Ще ми се да бях облечен – каза Тръмбо, като пристъпваше леко с босите си крака.
Корди се усмихна.
— И гол изглеждаш добре. Като за мъж.
≈ 23 ≈
Небето е готово.
Земята е готова.
Вързани, вързани,
вързани винаги заедно,
оплетени завинаги,
островите се нижат като ята от птици.
И подскача морето между тях.
А над него се издигат небесата.
Осеяно с фенери е небето.
После облаците тръгват,
Великото слънце се издига,
човеците се надигат с радост,
небето тече над тях.
От Кумупило, напев за Сътворението
Корди и Елинор спаха до късно, въпреки че още по изгрев започнаха да бръмчат хеликоптери, които кацаха и отлитаха от площадката. Всъщност накрая ги събуди песента на птиците.
Елинор стана от дивана и се приближи до голямото легло, където се беше проснала Корди. Тя още беше със смачканата тениска и джинсите, които беше облякла снощи.
— Добро утро – каза Елинор.
Корди отвори едното си око. Елинор й подаде чаша горещо кафе.
— Къде го намери? – попита Корди и прие с благодарност бялата чаша.
— В кухнята ти има кафемашина. И няколко пакетчета кафе. – Елинор докосна главата си. – Имам ужасно главоболие.
— Да – каза Корди, като се взираше в нея. – А помниш ли… какво се случи?
Елинор успя да се усмихне.
— Дали помня, че бях мъртва? Че се върнах от отвъдното? – Усмивката й помръкна. – Не. Само някакви подобни на сън образи…
— А ако не броим главоболието, как се чувстваш? – попита Корди.
Елинор се замисли и отговори:
— Доста добре. Малко ме болят стъпалата.
Корди изсумтя.
— Трябваше добре да ги напляскам, за да накарам твоята ухапе да се върне в тялото ти. Много се опъваше.
Елинор поклати глава.
— Знаеш ли кое е най-странното? Никога не съм вярвала в душата или в отвъдния живот.
— И аз – каза Корди.
— А знаеш ли кое е дори по-странно? – попита Елинор. – Все още не вярвам.
Корди отпи от кафето си.
— Знам какво искаш да кажеш, Нел. Все едно за малко си била в някоя друга вселена. Все едно не беше… истинско.
— Събудих се с една мисъл – продължи Елинор, – че може да ми е трудно да се върна към преподаване за Просвещението. Но няма да е трудно. Дори може да е още по-важно за мен сега.
Корди отпи от кафето си.
— Какво ще кажеш да се облека и да видим останало ли е нещо от тоя курорт? – попита Елинор.
— Добра идея – каза Корди. Погледна смачканите си дрехи. – Аз съм облечена, но май ще е добре да си взема душ и да се преоблека.
— Имаш много интересен парфюм – отбеляза Елинор.
Корди изкриви лице.
— Да, О дьо чесън, аншоа и лимбургер – каза тя. – Гарантирано гони призраци.
Елинор спря на прага.
— Всъщност не ти благодарих. Просто не знам как…