Пламъци в рая

Корди я прекъсна:

— Знаеш, че не е нужно, Нел. Знаеш го.

Елинор кимна.

— Акушерки. Ние сме винаги тук, когато някой е измъчван от болка и се нуждае от нас.

— Да – каза Корди, докато допиваше кафето си. – Господи, Нел, правиш ужасно кафе.

Те обиколиха заедно хотела. Първият етаж беше пълен с кал и съборени мебели. Навсякъде бяха изпопадали клони, цветята бяха смачкани. Потоците лава бяха на по-малко от километър на север и на юг, но хотелът като че ли бе останал незасегнат от нея, макар и пострадал от бурята.

Навсякъде имаше работници и спешни екипи, жълтите им каски сияеха на утринното слънце. Вятър от север беше отвял облака пепел на юг в океана, но още се усещаше миризмата на сяра в свежия морски дъх.

Пред входа на „Мауна Пеле“ имаше телевизионни екипи. Микрофоните веднага се завряха в лицата на Корди и Елинор, но те само ги отблъснаха и се качиха по стълбите покрай сънливите охранители.

Намериха Байрон Тръмбо сред руините на дългата банкетна зала. Каквото и да беше минало през нея, я бе опустошило напълно. Милиардерът гледаше от терасата. Беше с къси панталони, чиста хавайска риза и сандали. Уил Брайънт беше с него.

— Здрасти – каза му Корди.

Той я погледна.

— Не съм забравил за снощи.

Корди се усмихна.

— Аз и не очаквах да си забравил. Как е Пол?

— Откараха го с хеликоптер призори – каза Уил Брайънт. Той беше с бял ленен костюм, с който напомни на Елинор за Марк Твен.

— Как е той? – попита Елинор.

— Лекарите казват, че ще се оправи – отговори Брайънт. – Вече изведохме всички ранени. Няма жертви.

— А Кейтлин, Мая и Бики? – попита Тръмбо. – Те оцелели ли са след снощната касапница?

— Да – каза Брайънт.

— Мамка му – каза Тръмбо.

— Те си тръгнаха заедно със самолета на Мая по изгрев – добави помощникът му. – Взеха и Джими Кахекили.

— Огромният хаваец? – попита Тръмбо. – Защо?

— Споменаха, че ще платят на Хавайския фронт за освобождение да те убие – каза Уил Брайънт.

Байрон Тръмбо изсумтя.

Елинор се огледа.

— А какво става с японците?

— Те си тръгнаха преди изгрев – отвърна Тръмбо. – Сигурно вече са на половината път над Тихия океан.

— И няма сделка? – попита Корди.

Тръмбо се засмя.

— Дори искат да ме съдят за трийсет и пет милиона.

— Какво ги изплаши накрая? Земетресението? – попита Елинор. – Разрушенията тук? Потоците лава?

Тръмбо изсумтя отново.

— Всъщност нищо от това. Корди, помниш ли, когато завряхме призрака на Съни Такахаши в тялото му?

— Ами да. – Корди отпиваше от втората си чаша кафе.

— Е, аз го излях малко набързо от бутилката и забравих, че вътре има два призрака. А после, когато съживявахме Дилън, помниш ли колко трудно набутахме призрака през краката?

— Да – каза Корди.

Уил Брайънт погледна към Елинор.

— Смяташ ли, че разумни хора трябва да слушат подобни неща?

— Не питай мен – каза Елинор, – аз бях там.

— И какво за призраците? – поинтересува се Корди. Беше се преоблякла в бяла памучна рокля, която й стоеше изненадващо добре.

— Ами объркали сме телата – каза Тръмбо. – Затова, когато завлякох Съни при неговите любящи приятели и си мислех, че Сато вече ще подпише всичко, внезапно Такахаши започна да говори като Дилън. После се появи и Дилън и взе да меле на японски. И тогава вече стана мазало.

Четиримата се вгледаха за миг в оцелелите кокосови палми на утринната светлина.

— А размени ли ги после? – попита Корди.

— Не – рече Тръмбо, отиде до перилата на терасата и се протегна. – Дилън и Съни решиха, че си харесват телата. Искат да постоят в тях известно време.

Уил Брайънт поклати глава.

Тръмбо се обърна да го погледне.

— Аз не те ли уволних снощи?

— Всъщност не – отвърна Брайънт. – След като японците откачиха, с теб пийнахме малко и ти ми каза, че ме приемаш като син.

— Глупости – рече Тръмбо.

— Естествено – каза Уил Брайънт. – Но го каза. Освен това каза, че всеки, който се съгласи да отиде в пещера с двутонно прасе, е твърде глупав, за да работи за теб, затова не ме уволни.

Тръмбо се почеса по главата.

— По дяволите.

Елинор погледна към разрушенията в банкетната зала.

— Какво означава това, господин Тръмбо? Имам предвид финансово.

Той сви рамене.

— Финансово ли? Ами финансово означава, че съм прецакан. Означава, че жена ми ще ми извади червата и ще вземе и „Мауна Пеле“. Означава и че ще трябва да започвам не от начало, а от дело за банкрут. – Внезапно се усмихна на Корди. – Е, има и по-лоши неща, нали?

Тя остави чашата си.

— Да, има и по-лоши неща. Но всъщност не е единственият ти избор. За колко пари се разбрахте накрая със Сато? За триста милиона?