— Таитянско хале двайсет и девет – каза водачът й. – Много хубаво. – Той взе чантата й и тръгна по стълбите, за да отвори вратата.
Елинор влезе като насън. Беше много чисто – верандата, малкото преддверие, тесният коридор, който водеше към открита баня, дневна и спалня зад нея, огромно легло, покрито с ярка завивка с някакъв местен дизайн, две лампи горяха от двете му страни. На стената зад него имаше два прозореца с дъсчени щори, които бяха смъкнати наполовина. На високия таван с гипсови орнаменти се въртяха бавно два вентилатора. Елинор виждаше частното ланаи зад затворените френски врати и чуваше помпата, която захранваше личното й джакузи там.
— Много е хубаво – повтори водачът с лека въпросителна интонация в гласа.
— Много хубаво – съгласи се Елинор.
Мъжът се усмихна.
— Аз съм Боби. Моля, кажете ми, ако аз или друг от персонала може да направи престоя ви по-приятен. Закуската се сервира на терасата Голямото хале и в Ланаи за наблюдение на китове от седем до десет и половина. Всичко е тук… – Той потупа папките и брошурите на нощното шкафче. – Нямаме табелки с „Не безпокойте“, но ако желаете да не ви безпокоят, просто оставете този кокосов орех на верандата и готово. – Той вдигна един кокосов орех с отпечатаното лого на „Мауна Пеле“ – силует на вулкан. – Алоха!
Бакшиш, помисли си Елинор сред мъглата на умората и зарови в чантата си. Намери само десетачка, но когато се обърна да я подаде, Боби вече го нямаше. Чу жуженето на електрическата количка, но тя вече не се виждаше от прозореца.
Няколко минути разглежда къщата, включваше и изключваше лампите в различните сектори, после се увери, че сгъваемите врати отзад и единичната отпред са заключени. Седна на леглото, беше твърде изморена, за да разопакова багажа си или да се съблича.
Просто седеше там, почти задрямала, и мислеше за „Садъл Роуд“ и огромните метални зверове, които мачкаха храстите. И тогава нещо или някой започна да пищи точно пред прозореца й.
≈ 6 ≈
Когато се готвех за сън, един силен глас се надигна
сред тишината на нощта и някъде от много далече,
сякаш чак от края на света, до мен достигна нещо
познато, родно. Но думите някак не пасваха: „Уайкики
лантони ое Каа хооли хооли уаухоо.“ – В превод това
означава: „Когато маршируваме през Джорджия.“
Марк Твен,
„Писма от Сандвичевите острови“
7 юни 1866 г.,
Хило, Хавай
Нашият господин Клемънс става постоянен дразнител. Двудневното пътуване от Хонолулу до Хавай може да се опише, и то меко казано, като едно от най-неприятните преживявания в живота ми. Още щом излязохме в морето, корабът, „Бумеранг“, стар параход с вместимост 300 тона, започна да се клатушка и кандилка първо назад-напред, а после наляво-надясно. Повечето от пътниците благоразумно се прибраха в каютата, за да повръщат в относително усамотение, макар че на борда на този ужасен кораб нямаше истинско усамотение, нито пък разделение по пол – местен хаваец, господин от Хонолулу, британска дама, китаец и хавайски каубой – всички бяха натъпкани заедно в най-възмутителни условия в „спалната каюта“ на кърмата, която бе просто продължение на грубата кръчма, в която ядяхме, пиехме, разхождахме се и играехме карти.
След споменатата ми словесна победа над досадния господин Клемънс аз тръгнах към койката си в споменатата възмутителна каюта, но веднага след като излязох от тъмните пазви на дългото общо помещение, бях пресрещната от две хлебарки върху определеното ми легло. Макар често да отбелязвам, че се страхувам и отвращавам от хлебарките повече, отколкото от мечките гризли или пумите в Скалистите планини, трябва да добавя, че тези не бяха обикновени хлебарки. Бяха истински чудовища с размерите на раци, с червени очи и антенки, на които човек може да си закачи шапката или чадърчето.
Освен неделикатните звуци, издавани от по-деликатните пътници, докато изкарваха празничния обяд, на който се бяха насладили преди заминаването от Хонолулу, се чуваше и хъркането на по-закоравелите, които се бяха натъркаляли като талпи по периферията на споменатата обща спалня. Забелязах, че госпожа Уиндуд използва главата на един задрямал господин като табуретка за крака и по-късно установих, че въпросният господин е губернаторът на Мауи.