И навсякъде по този впечатляващ бряг вълните се разбиваха с тътен, подобен на – както ме увери преподобният Хеймарк – артилерийските гърмежи в последната война. На места вълните се взривяваха в скални пещери и пукнатини и вдигаха струи от пръски, като папрати, високо по сивите скали.
Наслаждавахме се на това великолепие повече от трийсет мили по северния бряг, без да видим и следа от човешко селище освен няколко местни църкви от слама на полянките близо до ръба на скалите, но на петнайсетина километра от Хило зърнахме първите захарни плантации, които бяха дори по-изумително зелени от злака, с който очите ни вече бяха свикнали. Бели къщи с комини добавяха приятен контраст в тази безбрежна растителност. После видяхме още къщи, още долини, много сламени колиби, още плантации, скалите по брега ставаха по-ниски, докато не заприличаха на бреговете на Нова Англия, а после най-сетне стигнахме до целта си – Хило.
Още щом влязохме в извития като полумесец залив, който защитава селището, видях, че Хило е истински тихоокеански рай – раят, на който могат да завидят и претенденти като Хонолулу. Благодарение на влажния климат и благоприятната почва градът тънеше в зеленина. Навсякъде се издигаха високи кокосови палми и други тропически дървета, хиляди тропически цветове, папрати и лиани скриваха всичко освен тук-там белотата на дървена стена или църковна кула.
Тук тътенът на прибоя не беше като оръдейни залпове, а по-скоро като тих хор от детски гласове, на чийто ритъм сякаш се люлееше цялата зеленина над големите къщи и сламените колиби. Като че ли и нашият кораб – така изпълнен със страдания и вредители през последните два дни – се преобрази в някакъв небесен съд с щастливи пилигрими, достигнали до това великолепно преддверие на Рая.
Беше прелестен миг. И щеше да е съвършен – ако господин Клемънс не беше драснал клечката в подметката на ботуша си, за да запали една от вече споменатите пури, и каза сухо:
— Тези дървета приличат на четки за прах, поразени от мълния, нали?
— Ни най-малко – казах аз възможно най-хладно, все още под влиянието на величествената гледка, която би изпълнила със сияние всеки истински чувствителен човек.
— А и онези сламени колиби – продължи господин Клемънс – изглеждат така рошави, сякаш са направени от мечи кожи, не мислите ли?
На това не отговорих с надеждата, че мълчанието ми ще се приеме като укор.
За мое неудоволствие, този червенокос глупак затули с облак дим от пурата си гледката пред мен.
— Не виждам нито черепи, нито ловци на черепи – каза той. – Но немного отдавна старият Камехамеха и хората му украсяваха тези брегове с главите на жертвите си и с набучени на кол човешки жертвоприношения покрай стените на храмовете.
Отворих чадърчето си и се извърнах, отказвайки да слушам тези възмутителни брътвежи. Но преди да се оттегля към носа, където се бяха събрали истинските ми спътници, чух този простак да добавя, сякаш на себе си:
— Колко жалко наистина, че това място беше спасено и цивилизовано. На какви ли интересни гледки щяха да се насладят иначе туристите.
≈ 7 ≈
Когато си тъжен, даже не му мисли,
не се оставяй да те спрат, танцувай
хула, хула, хула, хула, танцувай хула.
Танцувай хула, най-хубавия хула блус!
Популярна песен от 30-те години на XX век
Утрото се пукна ясно и чисто над курорта „Мауна Пеле“ слънчевата светлина пълзеше по южния край на вулкана и превърна хилядите палмови листа в зелен килим, а вятърът отнесе облака пепел далече на юг и изчисти небето над курорта в съвършено син свод. Морето беше спокойно, вълните като че ли само се къдреха нежно по белия пясък. На Байрон Тръмбо изобщо не му пукаше за това.
Японците бяха пристигнали навреме вечерта, летището отвори само за да приеме самолета им след този на Тръмбо, и превозът с лимузината и посрещането в „Мауна Пеле“ минаха по план. Хироши Сато и свитата му бяха настанени в кралския апартамент на Голямото хале; пентхаус, който бе само малко по-разкошен от президентския апартамент на Тръмбо. Всички от групата на Сато си легнаха скоро след пристигането, като твърдяха, че са изморени от часовата разлика, въпреки че тя не е проблем, когато пътуваш от изток на запад. Поради късния час курортът изглеждаше нормално тих, а не необичайно празен. Тръмбо беше сложил три обръча охрана около кралския апартамент. На сутринта управителят Стивън Ридъл Картър докладва, че тримата търговци на коли от Ню Джърси не са открити, но поне никой друг не е изчезнал през нощта.