На този съвършен извит плаж не се виждаше никой освен двама работници, които пресяваха пясъка, един барман с хавайска риза в открита сламена колиба близо до басейна, и Корди Стъмпф, която лежеше на единствения шезлонг близо до мързеливия прибой. Елинор се усмихна. Корди беше с цял бански на цветя, който изглеждаше купен някъде през петдесетте и облечен за първи път днес. Дебелите й ръце и бедра бяха като бели самуни, а кръглото й лице бе вече зачервено и потно от сутрешното слънце. Тя не носеше слънчеви очила и присви малките си очи, когато Елинор приближи по пясъка, който още не се бе нагорещил.
— Добро утро – каза Елинор и се усмихна на Корди. После погледна към мястото, където спокойната вода на лагуната се срещаше с високите вълни. – Красив ден, нали?
Корди Стъмпф изсумтя и заслони очи.
— Можеш ли да повярваш, че тук не сервират закуска преди шест и половина? Как човек да започне добре ваканцията си, ако не може да закуси до шест и половина?
Елинор изсумтя в съгласие. Беше оставила часовника си в халето, но още нямаше седем и половина, когато излезе на разходка. Тя ставаше рано, когато имаше часове сутрин или на летните екскурзии, но иначе не беше от ранобудните. Ако зависеше от нея, щеше да работи, пише и чете до два или три през нощта и да спи до девет.
— И къде намери закуска все пак?
Корди посочи към Голямото хале, без да се обръща да погледне покривите над палмовите дървета.
— Там са сервирали на терасата. – Тя заслони очи и погледна Елинор. – Или богаташите тук стават много късно, или няма много хора в тоя курорт.
Елинор кимна. Слънцето и вълните я изпълваха с бодрост.
Не можеше да си представи, че на такова място може да се случи нещо ужасно. Несъзнателно оправи дръжката на сламената чанта на рамото си, усещайки дневника на Кидър до тялото си.
— Ами аз ще ида да хапна. Вероятно ще се видим по-късно.
— Да – каза Корди и се вгледа отново в лагуната.
Елинор тъкмо подминаваше сламената колиба на бара – наричаха го „Корабокрушенския бар“ и наистина забеляза малка платноходка, полегнала на пясъка сред дърветата зад басейна, – когато Корди я извика:
— Ей, случайно да си чула нещо снощи?
Елинор се усмихна. Предположи, че Корди Стъмпф никога не е чувала паунски крясък. Обясни какво е чула и видяла.
Корди само кимна.
— Да, но аз нямах предвид птиците. Нещо по-далече беше. – Поколеба се за миг, вдигна ръка над присвитите си очи и шията й се набръчка на много гънки. – Случайно да си видяла куче?
— Куче ли? Не. – Елинор чакаше. Барманът също се надвеси над лъскавия плот и чакаше.
— Е, добре – каза Корди Стъмпф, пак се излегна на шезлонга и затвори очи.
Елинор изчака още секунда, погледна към бармана, после и двамата свиха рамене и тя тръгна да търси закуска.
Срещата на закуска мина горе-долу по план в частното ланаи с изглед към Морската морава, а след това Байрон Тръмбо поведе гостите на обиколка. Процесия от голф колички бе изкарана от частния гараж, който се намираше осем етажа под президентския апартамент, а редът й беше по протокол: Байрон Тръмбо и Хироши Сато бяха в първата количка, караше Тръмбо; Уил Брайънт караше втората в компанията на по-възрастния Масайоши Мацукава, съветник на младия господин Сато, на предната седалка; на задната седалка бяха Боби Танака – човекът на Тръмбо в Токио – и младият Инадзо Оно, приятелчето на Сато и главен преговарящ. Управителят на „Мауна Пеле“ Стивън Ридъл Картър, караше третата количка – облечен консервативно като японските съветници, – с доктор Тацуро, личния лекар на Сато, и помощниците на Сато Сейдзабуро Сакурабаяши и Цунео „Съни“ Такахаши на задната седалка. Следващите три колички бяха пълни с адвокати и голф приятелчета на двамата основни играчи. На дискретно разстояние ги следваха още три колички с охраната на Тръмбо и Сато.
Голф количките се носеха по гладката асфалтова пътека покрай Ланаито за наблюдение на китове и през Морската морава – плавно спускащ се двор с чимове трева, обграден от цветни лехи и екзотични растения. Изкуствен поток течеше през моравата, шуртеше по вулканичните камъни в басейни и водопади и се изливаше в изпълнена с изкуствени пещери лагуна, която разделяше плажа от зоната на Голямото хале. Те минаха през пояс кокосови палми и излязоха на крайбрежната алея.