— „Сато Труп“ ще кацнат в Сан Франсиско късно довечера. Предвидено е да се срещнем с тях в офиса ни на Западния бряг утре, за да започнем преговорите. Когато приключим, ако се разберем, Сато иска да заведе инвеститорите си в „Мауна Пеле“ за да играят няколко дни голф, преди да се върнат в Токио.
Тръмбо се усмихна още по-широко.
— Но още не са тръгнали от Токио, нали?
Уил си погледна часовника.
— Не, сър.
— Кой е с тях? Боби?
— Да. Боби Танака, най-добрият ни човек там – говори японски и умее да преговаря с млади милиардери като Сато.
Тръмбо кимна нетърпеливо.
— Добре, ето какво ще направим. Обади се на Боби и му кажи, че срещата се мести в „Мауна Пеле“. Ще преговаряме там и ще могат да играят голф междувременно.
Уил нагласи вратовръзката си. За разлика от шефа си, който рядко носеше костюм или вратовръзка, Брайънт беше с бизнес костюм „Армани“.
— Мисля, че разбирам…
— Сигурен съм – ухили се Тръмбо. – Кое е единственото място, където можем да контролираме новините, които стигат до тях? Самият курорт.
Уил Брайънт се поколеба.
— Японците мразят промените в графика…
Тръмбо скочи от велоергометъра и тръгна по огромния килим. Грабна кърпа от закачалката близо до бюрото и попи челото си.
— Не ми пука какво мразят. Освен това… вулканът нали се активира?
— Струва ми се, че и двата вулкана – каза Уил. – Явно от десетилетия не са…
— Да – прекъсна го Тръмбо. – Може да не се случи отново, докато сме живи, нали така каза онзи разбирач, Хейстингс? – Той включи микрофона си. – Стив, там ли си, моето момче?
— Да, сър – каза Стивън Ридъл Картър, който беше с петнайсет години по-възрастен от Байрон Тръмбо.
— Виж сега, даваш ни двайсет и четири часа. Провеждай вътрешно разследване, претърсвай всичко, прави каквото трябва, за да изглежда добре. После се обади на ченгетата. Но ни дай двайсет и четири часа, преди да хвърлиш лайната към вентилатора, става ли?
— Да, сър. – Гласът не прозвуча много щастливо.
— И излъскайте президентския и кралския апартамент – каза Тръмбо. – Ще дойда довечера и „Сато Груп“ ще пристигнат по същото време.
— Тук ли, сър? – Картър като че ли внезапно напълно се разбуди.
— Да, там, Стив, и ако си искаш твоя един процент от сделката, да не споменаваме за личните облаги, най-добре гледай всичко да е спокойно и нормално, докато сме там, за да се възхитим на вулкана и да сключим сделката. После… още щом адвокатите ни уредят всичко, можеш да пуснеш шибани убийци със секири да подгонят японците, не ми дреме. Но първо трябва да подпишем сделката, компренде?
— Да, сър – отвърна напрегнато гласът. – Но вие осъзнавате, че има само двайсетина гости тук, господин Тръмбо. Посещаемостта е много слаба… и хората на Сато неизбежно ще забележат, че около петстотин стаи и бунгала са празни. Искам да кажа…
— Ще им кажем, че сме го изпразнили в тяхна чест – рече Тръмбо. – Ще обясним, че не сме искали да пропуснат шанса да видят шибания вулкан. Не ми пука какво ще им кажем, стига да продам проклетото място. Прави каквото трябва, за да потулиш работата, докато не дойдем там, Стив.
— Да, сър, но мисля, че…
Тръмбо прекъсна разговора.
— Уил, хеликоптерът да ме чака на покрива след двайсет минути. Обади се на пистата и им кажи, като пристигна, гълфстриймът да е готов. Обади се на Боби и му обясни, че работата му зависи от това да убеди „Сато Груп“ да променят дестинациите и така нататък. Накрая се обади на Мая… не, аз ще й се обадя… ти се обади на Бики и й кажи, че се е наложило да замина за два дни. Не й казвай къде съм. Изпрати другия самолет да я вземе и да я откара в къщата в Антигуа и й кажи, че ще отида при нея веднага щом приключа с онова, което решиш да я излъжеш. И… мамка му, къде е Кейт?
— Тук, в Ню Йорк, сър. При адвокатите си.
Тръмбо изсумтя грубо. Влезе в банята от стъкло и мрамор зад бюрото си. Външната стена на душа гледаше към парка. Той съблече шортите и тениската и пусна водата.
— Майната им на адвокатите й. Майната й и на нея. Просто се погрижи да не разбере къде съм или къде е Мая, става ли?
Уил кимна и последва шефа си в банята.
— Господин Ти, вулканът наистина се събужда.
Тръмбо надникна от душкабината и косматите му рамене излязоха от струята вода.
— Какво?
— Вулканът наистина прави странни неща. Доктор Хейстингс казва, че сеизмичната активност по югозападния разлом не е била така силна от двайсетте години… вероятно от началото на века дори.
Тръмбо сви рамене и пъхна глава под водата.
— Е и? – извика той. – Нали точно събуждането на вулкана трябваше да привлече туристите?