Кралят взе ръката на лейди Грей в своята и я стисна.
— Роуина, ти си част от моето семейство. Моята сладка Ан е твоя другарка още от детските игри, а освен това е и твоя братовчедка. Ако ти самата не беше сгодена и омъжена за Хенри на тринайсетия си рожден ден, щеше да останеш с нея и сега щеше да принадлежиш към двора. Това, че животът ти е поел по друга пътека, не означава, че си ни по-малко скъпа от преди. — Той поднесе ръката й към устните си и я целуна, преди да я пусне.
— Сир… — Сините й очи се напълниха със сълзи.
— Дикън, Роу. Както винаги — Дикън — отговори кралят.
— Дикън, ти си толкова мил. Винаги си бил мил с мен. Спомням си времето, когато бяхме деца. По-голямата сестра на Ан, Изабел, винаги беше жестока с мен, с изключение на дните, през които ти беше с нас. Ти не й позволяваше да се държи така с мен. Винаги защитаваше онези, които са по-слаби от теб. Англия е щастлива, че има такъв крал. Имам обаче една молба към теб.
— Каквото пожелаеш, Роу.
Роуина Невил Грей се усмихна като че ли насила.
— Ти, както винаги, бързаш да обещаеш и, както винаги, си великодушен, но аз няма да се възползвам от тези ти слаби страни, Дикън. Молбата ми е съвсем обикновена. Въпреки че обичах моя Хенри, бях много млада, за да се омъжа по времето, когато татко Уоруик ме изпрати в имението „Грейфеър“. Загубих двама синове, преди да се роди Арабела, и не успях да износя момиченцето, с което забременях след нея. Избери господаря на „Грейфеър“, но нека сватбената церемония се състои едва когато дъщеря ми може да стане съпруга в пълния смисъл на думата.
Ричард погледна съпругата си, а тя кимна с глава, за да покаже, че е съгласна с братовчедка си.
— Избери мъжа — каза му тя, — но няма да има нито годеж, нито сватба, докато Арабела не порасне. „Грейфеър“ ще има своя защитник, свой господар. Но може да се случи и така, че моята малка братовчедка да се влюби в друг. Тогава тя няма да бъде принудена да се омъжи против волята си. Докато, ако я сгодим официално, тя ще бъде формално обвързана. А ако някой ден тя се влюби в друг, на защитника на „Грейфеър“ може да бъде предложено подходящо обезщетение за загубата, нали така?
— Ти имаш нежно и добро сърце, любов моя — отговори кралят. — Ще направим точно това, което предлагаш. Съгласна ли си и ти, Роу?
— Да, Дикън, съгласна съм! — отговори с усмивка лейди Грей.
Тя изпитваше огромно облекчение, че кралят беше готов да й помогне да разрешат проблема. Най-вероятно Арабела щеше да се омъжи за избрания от краля мъж и той щеше да си остане господар на имението. Последните месеци след смъртта на съпруга й бяха ужасни. Той беше умрял през лятото преди една година. Тя вярваше, че само на Божията майка дължат благодарност за това, че шотландците все още не са навлезли в земите на сър Хенри. Но колко дълго можеше да разчита на нейната благосклонност? „Грейфеър“ имаше нужда от нов господар.
Все пак тя беше напълно безпомощна. Там беше и преданият на съпруга й капитан, Фицуотър. Той беше останал на поста и след смъртта на господаря си. Но не беше господар на имението. Беше се появил в замъка още когато сър Хенри беше дете и му беше предложил предаността и услугите си. Никой не знаеше точно кога е дошъл в земите на сър Хенри и той не даваше информация на никого, дори и на съпругата му. Беше започнал като обикновена стража по стените на замъка. Постепенно беше преминал през всички по-високи рангове, докато най-после беше станал капитан. Съпругата му работеше като перачка в замъка, дори и след като беше дарила мъжа си със здрави дъщери и един прекрасен син. Момчето, Роуън Фицуотър, беше с една година по-голямо от Арабела. То и по-малката му сестра Лона бяха най-близките другари в играта на наследницата на земите. Фицуотър щеше да изпита не по-малко облекчение от нея самата, помисли си Роуина, когато научи, че отново ще имат господар. Той беше изпълнил дълга си. Но тя знаеше, че той не можеше да носи цялата отговорност, защото тя му тежеше. Не беше човек, който може да надрасне положението си в обществото. Кралят й беше дал думата си. Тя нямаше повече да обсъжда въпроса с него. Щеше да чака Дикън сам да го повдигне.
Принц Едуард и Арабела бяха свършили играта си на шах и бяха отишли при родителите си. Бузите на момчето се бяха зачервили от възбуда. Кралицата нежно докосна челото му с ръка. Едуард раздразнено се отскубна, но кралица Ан отново го придърпа в прегръдките си и каза:
— Баща ти обеща да намери добър съпруг за братовчедка ти Арабела, Неди. Нали постъпи много хубаво?
— Аз искам да се оженя за братовчедка си — отговори пламенно момчето. — Харесвам я. Тя ме кара доста да се позамислям, за да спечеля играта на шах.