Лорд Хейстингс му беше предал последната дума на брат му и Ричард се беше отделил от свитата на кралицата, която пътуваше към Лондон, за да се погрижи за момчетата веднага, преди някой да им е сторил зло. Приближените на кралицата, разбира се, искаха веднага да коронясат младия Едуард, за да заемат длъжности в протектората и да се провъзгласят за регенти на кралството. Въпреки че Ричард искаше да види племенника си на трона възможно най-скоро, той знаеше, че регент трябва да бъде самият той, защото така беше пожелал брат му. В началото партията на кралицата беше загубила влияние и почва заради характера на самата кралица. А после беше направено разкритието, касаещо лейди Елинор Бътлър. Не се намери никой, който да опровергае твърдението. Въпросната дама вече беше мъртва, но Ричард не бързаше да се възкачи на трона. Тронът му беше предложен, за да не се хвърлят никакви съмнения върху английските управници. Отначало той беше отказал, защото не му харесваше положението, в което щеше да изпадне.
Знаеше, че ще се намерят хора, на които никак няма да се хареса това, че ще се опитат да снемат короната от красивата русокоса глава на племенника му. Но най-накрая беше приел, защото нямаше друг избор. Беше заглушил протестите, като незабавно беше екзекутирал онези, които можеха да продължат вътрешните борби и по този начин да отслабят силите на Англия, като я направят уязвима за Франция, Испания и Шотландия. Лорд Хейстингс, който в самото начало го беше подкрепял, беше една от жертвите. Докато изпълняваше дълга си с безмилостна жестокост, Ричард беше пролял много сълзи.
И сега той беше миропомазан и коронясан крал, а любимата му Ан беше законна кралица. Малкият Неди беше провъзгласен за Уелски принц, а Елизабет Удвил Грей се тревожеше за безопасността на имението си. Племенниците му бяха скрити на безопасно място, макар и не в кулата Тауър, както мнозина предполагаха, където те щяха да бъдат далеч по-уязвими. Той беше наредил да упоят стражата с вино, а после лично беше придружил младия Едуард и Ричард, момчето, което беше кръстено на него, от кулата Тауър до замъка „Мидълхъм“. Те бяха жизнерадостни деца. Бяха също така умни и разбираха необходимостта от секретност. Бяха в безопасност в собственото си крило от замъка. За тях щяха да се грижат добре през следващите години, докато всичко в кралството беше спокойно. Но щяха да останат скрити от очите на всички, дори на неговия син и техен братовчед, който също щеше да живее тук.
Още един ден. Обеща си, че ще остане още един прекрасен септемврийски ден в Мидълхъм, а после отново ще се заеме с тежките си кралски задължения. И ще трябва да уреди въпроса и на малката Арабела Грей, защото беше обещал на Роуина. Но кой? Кой измежду всички мъже в кралството беше с достатъчно добро потекло, без съпруга, или пък вдовец? На кого можеше да повери имението „Грейфеър“? На кого можеше да има доверие, че ще спре шотландците, когато се опитат да прекосят Северните блата? Кой от всички му е предан и ще остане такъв до края на дните му? Ричард си спомни за един от войниците, който се бе бил заедно с него и брат му в миналото. Той беше от северните земи, спомни си кралят. Но не можеше да се досети за името му. Махна с ръка на един от застаналите до него слуги и изпрати да доведат лорд Дейкър. Той влезе почти незабавно и прие предложената му чаша вино. Кралят обясни затруднението, в което се намираше.
— Не мога — каза той, — дори от това да зависи животът ми, да си спомня името на този човек. Чакай! Джаспър! Май че такова беше кръщелното му име Джаспър! Но Джаспър чий?
— Сър Джаспър Кийн, господарю — отговори лорд Дейкър.
— Да, това е човекът! — Кралят се усмихна доволен, но после смръщи вежди — Той женен ли е, Дек?
— Вече няколко пъти е овдовявал, но, доколкото знам, в настоящия момент няма съпруга.
— Деца?
— Не, сир.
— На колко е години? Не мога да сгодя момичето за старец — каза кралят.
— Не съм сигурен, защото не сме близки, господарю, но бих казал, че сър Джаспър е близо до трийсетте.
— Добра възраст — отбеляза кралят. — А той е и добър боец. Какво мислиш, Дейкър? Ще направя ли удачен избор, ако избера него за защитник на „Грейфеър“? И ще стане ли той добър съпруг на дъщерята на братовчедка ми? Може ли да му се има доверие?
— Предаността му не бива да се поставя под въпрос, господарю. Наистина мисля, че той е човекът, който може да защити границата и да опази интересите ви — отговори лорд Дейкър.