Той не спомена пред краля за репутацията, която сър Джаспър имаше сред жените, защото Ричард III не одобряваше този тип хора. Това беше единствената точка, по която не беше постигнал съгласие с покойния си брат, който обожаваше жените. Ричард винаги беше бил предан на своята Ан, но поведението му беше единствено по рода си. Интересите на Англия бяха от първостепенна важност и имаха приоритет пред морала, затова лорд Дейкър си замълча.
— Той има ли собствени земи? — попита кралят. — Произходът му трябва да е поне толкова добър, колкото на братовчедка ми.
— Семейството му има връзки, макар и далечни, с моето — отговори лорд Дейкър. — Има своя собственост, но домът му, „Нортби Хол“ наскоро беше изгорен до основи при една зверска, но единична атака на шотландците. Никой не беше убит, но говедата, конете и овцете му бяха откраднати. Той е добър човек, господарю, и предполагам, че добрата женитба, която му предлагате, ще го развесели и ще го направи още по-предан на Ваше величество.
— Кралете — отбеляза Ричард — не могат да имат прекалено много приятели, нали, Дейкър?
Лорд Дейкър се засмя от учтивост.
— Сър Джаспър е тук, в „Мидълхъм“, ако решите да го удостоите с честта.
— Има ли някой друг, Дейкър, на когото мога да дам тази сочна слива? Момичето няма да може да се омъжи поне още две години, а ако не си подхождат, аз няма да ги оженя официално. Кралицата е категорична по този въпрос, защото самата тя е страдала при нещастна женитба. Тя иска детето на братовчедка й да бъде щастливо и аз съм склонен да й доставя това малко удоволствие. Ани ме е молила за толкова малко неща.
Лорд Дейкър помисли един миг и после каза:
— Не, сър, вярвам, че сър Джаспър е най-подходящият мъж и за крепостта „Грейфеър“, и за малката дъщеря на лейди Грей.
— Не казвайте нищо на никого — предупреди го кралят. — Трябва да размисля още малко, преди да взема окончателно решение.
— Както наредите, господарю — каза лорд Дейкър, поклони се и излезе.
Едва излязъл от стаята на краля, той побърза да намери сър Джаспър Кийн, за да му разкаже за добрия случай, който може би щеше да му бъде предоставен.
— Дръж члена си в гащите — предупреди той сър Джаспър, — за да не се научи кралят за разпуснатото ти поведение. Той няма да ти даде момичето и земите му, ако се научи за силната ти страст към женската плът. Крал Ричард III е човек с морални принципи.
— Чувал съм за „Грейфеър“ — отговори сър Джаспър. — Тя е удобна малка крепост. Богата ли е наследницата?
— Има някакво богатство, но ако беше много богата, аз щях да я искам за сина си — отговори му лорд Дейкър. — Няма да се чувстваш зле там, но кралят няма да отпразнува сватбата още поне година-две. Кралицата ще бъде доволна, ако момичето те хареса. А ако не те хареса, сватба няма да има. Предупреден си.
Същата тази нощ кралят извика сър Джаспър Кийн в голямата зала на замъка „Мидълхъм“, за да му съобщи, че иска да го ожени за братовчедката на съпругата си, наследницата на крепостта „Грейфеър“, лейди Арабела Грей. Сър Джаспър изрази задоволството си от новината и не показа да е недоволен от наложените ограничения, с което достави огромно удоволствие на краля.
— Ще ми бъде ли разрешено да се виждам с годеницата си, сир? — попита учтиво той.
— Не виждам причина това да не стане — отговори кралят. — Ще те помоля да придружиш лейди Роуина и дъщеря й, лейди Арабела, по обратния път до „Грейфеър“, където ще можеш да решиш дали трябва да се направят някакви подобрения за защитата на крепостта. Тази крепост първа дава сигнали, ако по границата с Шотландия възникнат безредици. От нея зависи и безопасността на Северните блата, както и това, дали те ще останат във владение на Англия.
— Няма да ви изложа, кралю — отговори сър Джаспър искрено.
Той беше преди всичко войник и предизвикателството, което му отправяха, му доставяше удоволствие. Не се страхуваше, че малкото момиченце няма да го хареса, защото никога не беше се срещал с жена, която да не го харесва. Висок, със светла златноруса коса и светлокафяви, почти жълти, очи той покоряваше жените. Много малко от тях поглеждаха какво се крие зад красивите черти на овалното му лице, зад високите скули и откритото чело, правилния нос, трапчинката на брадичката и чувствителната уста. Малко от тях виждаха, че очите му са студени и безжизнени. Не забелязваха, че чувствената уста може да се превърне в тънка рязка, която показва ужасна жестокост. Той беше толкова вещ в съблазняването, колкото и във воденето на битки. Но като войник никога не се беше възползвал от глупавия случай. Мъжът няма да живее дълго и да се наслаждава на безразсъдството си, ако проявява глупост по време на война. Само в случаите на плътска страст той може да бъде безразсъден.