— Шпионка ли си? — попита той тихо.
Арабела се поколеба, а после също толкова тихо отговори:
— Да.
Никога вече. Каквото и да й беше сторил Адриен Морло, той я обичаше, а тя го беше използвала. Никакви лъжи повече.
— Защо?
— Заради „Грейфеър“ — обясни простичко тя.
— Заради „Грейфеър“? Предала си ме заради някакво парче земя?
— О, Адриен — нежно го упрекна Арабела, — не съм те предала. Крал Хенри ми каза само да се оглеждам и да се вслушвам в разговорите, които се водят във френския двор. Страхува се, че крал Шарл може да го предаде, както сториха французите с крал Ричард. А той силно желае да се задържи на трона. Не съм те предала.
— Но ще кажеш на крал Хенри за брачните планове на Шарл, нали? — дук Дьо Ламбер беше истински натъжен.
— Да, тази информация наистина е много полезна — призна Арабела. — Едва ли бих могла да скрия подобно нещо от краля си, нали? Само това успях да науча за цяла година пребиваване във Франция. Но все пак ще си възвърна имота и опеката над детето. Бих направила всичко за моята малка Меги и за „Грейфеър“.
— Обичам те — каза той.
— Не — отговори тя. — Само така ти се струва. Мисля, че си вярваш, но също така мисля, че не си влюбен в мен. Пак ти повтарям, че ако ме обичаше, нямаше да ме делиш с брат си. Ти се отнесе с мен като с курва, но не мога да виня само теб за това. Като приех ролята на твоя любовница, аз всъщност приех ролята на курвата. Странно, но по-рано не знаех, че съм способна на това. Тази страна на характера ми ме изненадва, но, както и да е, с това е свършено. Ще се върна у дома си. Нищо и никой не може да ме спре!
Дук Дьо Ламбер изпитваше силна мъка.
— А няма ли да бъдеш самотна, Бела, любима? Говориш за детето си и за „Грейфеър“, но не казваш нищо за любов.
Арабела се засмя горчиво.
— Любов?! Сигурно говорите за илюзията, която се създава между мъжа и жената, милорд. В живота няма любов, за нея се говори единствено в приказките. Познала съм любовта на мъжете, милорд, и трябва да ви кажа, че предпочитам да живея в самота.
— Нека ти докажа, че грешиш, Бела — помоли я той. — Знам, че за поведението ми онази нощ няма извинение, но ако можеш да ми простиш, Бела, ако намериш сили за това, ще изкупя всичките си грехове. Обичам те така, както не съм обичал никоя друга жена!
— А не сте ли казвали същите думи и на бедната Клод — Мари, Адриен, не сте ли й казвали това, преди да я обречете на затворен живот и самота в замъка в Нормандия? Благодаря ви за предложението за женитба, но здравият разум и горчивият опит ме карат да ви отговоря с „не“. Не си губете времето да се обръщате към сърцето ми, Адриен, защото аз нямам сърце.
— Боже мой! — възкликна той. — Жестока си, Арабела!
— А вие нежен ли сте, мосю? — попита Арабела. — Постъпих мило, като ви оставих прощалното си писмо. Бях нежна с вас цяла година, а как ми отвърнахте вие?
— Значи няма надежда, Арабела?
— Никаква — отговори твърдо тя.
— Хайде, Адриен, приятелю — каза мило лорд Вардън. — Примирете се. Да седнем и да пийнем малко вино. Яздили сте дълго и бързо, знам. А ще трябва да се противопоставите на дукеса Дьо Астиер, ако тя се опита да ни очерни публично. Сигурен съм, че искате да запазите приятелството си с краля.
Всъщност лорд Вардън се страхуваше, че мъката на дука бързо ще прерасне в гняв, защото Адриен Морло беше горд човек.
— Мен никой няма да може да ме обвини в измяна — възрази дукът, но се остави да бъде заведен до масата.
— Всъщност — побърза да го успокои лорд Вардън — няма никаква измяна във всичко това, мили приятелю. Никой не знае за какво сте си говорили в леглото с Арабела. Това, което е ставало в спалнята, е тайна. Сигурен съм, че сега, като знаете за миналото на скъпата дукеса, ще успеете да й затворите устата. Лесно ще се измъкнете, като кажете, че сте загубили следите ни. Няма нужда никой да знае за тази наша последна среща, нали? Ще кажете, че съм придружил Арабела, защото ми е близка приятелка и роднина, а, освен това, вече съм се отегчил от френския двор. Че съм искал да се върна в родината си, за да създам семейство. И не тъжете, приятелю. Скоро ще се влюбите отново.
Дукът вече беше пресушил първата чаша вино. Подаде я, за да я напълнят отново.
— Изкарваш всичко без значение, Тони — каза той.
— Но то си е така, Адриен, и ти ще успееш да убедиш всички, че просто си се позабавлявал с Арабела. И помни, че трябва преди всичко да мислиш за двамата си синове, а не за личното разочарование, което си изпитал. Заради тях не би могъл да се лишиш от приятелството на краля. — Той напълни чашата на дука и подкани Арабела: — Защо не му разкажеш за миналото на дукеса Дьо Астиер, мила? Преди да се е напил, защото тогава няма да може да схване нищо. Тази вечер ще се напием, нали, Адриен? Заради старите времена, друже.