— Тони! — Кралят разпери ръце, за да прегърне лорд Вардън. В сините му очи грееше приятелско чувство. — Радвам се, че отново ще те имам до себе си, стари приятелю — каза топло той.
— Сир — отвърна почтително Тони, но гласът му беше странно пресипнал, а в очите му се бяха появили сълзи.
— Какво, Тони? Защо се обръщаш така към мен? Независимо какви условности спазваме за пред хората, насаме ние сме си все още Хал и Тони.
— Благодаря, милорд — отговори лорд Вардън. — Хубаво е, че се върнах в Англия след толкова много време.
— Ти много ми помогна, Тони, и аз съм ти благодарен — каза кралят, напълно искрено. — Помниш ли, че ти обещах кралска награда за услугите, които оказа на короната? — Кралят вдигна цяла връзка листове от бюрото си. Подаде ги на лорд Вардън. — Давам ти баронска титла и имението Уайтбридж, което се намира на северозапад от Йорк. Няколкостотинте акра земи са богати на пасища, поля и гори. Замъкът не е много голям, но е удобен и красив. Кралският декрет гласи, че собствеността ще остане владение на твоите потомци. Приеми, заедно с моите благодарности, Тони.
Лорд Вардън се поклони, пое книжата и каза:
— Искам да те помоля за още нещо, Хал. Ти си много великодушен, но аз ще имам нужда и от съпруга. Дали кралицата не познава някоя подходяща дама? Толкова дълго ме нямаше в Англия, че не познавам младите дами. Оставям се в твои ръце, Хал.
Кралят замислено кимна.
— Разбира се, ще намерим някоя млада жена, която ще е в състояние да ти роди деца, Тони. Кралицата познава една дама, която е сираче, но е от благороден произход и си търси съпруг — лейди Ан Милертън. Зестрата й е скромна, но дамата е красива и почтителна, а още и весела по природа. На петнайсет години е и кралицата много я обича, защото й напомня за нейната собствена сестра. — И той извика наличния си камериер: — Питър, момчето ми, отиди при кралицата и й кажи, че я викам. Да дойде незабавно, придружена от лейди Ан Милертън.
Сега Хенри Тюдор посвети вниманието си на Арабела.
— Добре дошли у дома, лейди Грей. Тони ми каза, че сте успели да се сдобиете с информацията благодарение на ума и досетливостта си. Така ли е?
— Да, господарю — отговори тя.
— Значи сте заслужили правото си да притежавате „Грейфеър“, макар все още да ме притеснява мисълта, че крепостта ще бъде управлявана и защитавана от сама жена. Чиновникът, когото изпратих там, ми каза, че имението е бедно. Сигурна ли сте, че не искате да ви даря с по-доходно имение, което ще може да оставите на своите потомци? Не искам да постъпя нечестно с вас.
— Не, господарю, но ви благодаря за предложението — отговори Арабела.
— Семейство Пърси не искат да се сродят с вас, мадам — каза тихо кралят. — Мислят, че земята ви е бедна и е без значение. Лорд Пърси ще търси съпруга за любимия си син по-нависоко.
— Лорд Пърси е надут и твърдоглав глупак, милорд. Нямаше да му се доверя, ако бях на ваше място — отговори Арабела. — Маргарет е още малка, има време да й намерим съпруг. А вие ще успеете, сигурна съм.
— Добре тогава, лейди Грей. — Той й подаде връзка листове, подобни на онези, които беше подал на лорд Вардън. — Това е за вас, мадам. „Грейфеър“ отново ви принадлежи и може да се предава по наследство както по мъжка, така и по женска линия.
— Благодаря ви, господарю — каза Арабела, наистина благодарна, и направи дълбок реверанс.
В този момент кралицата и нейната придворна дама влязоха в залата. Лорд Вардън и лейди Грей й засвидетелстваха уважението си.
— Какво, милорд, е толкова спешно, че трябваше да побързаме? — обърна се тя към краля.
— Успокой се, Бет. Това е лорд Вардън, стар мой приятел, който току-що се завърна от Франция, заедно с лейди Грей. Помниш ли лейди Грей, мила? Днес тя ще вземе дъщеря си и ще се върне у дома си, в „Грейфеър“. А Тони ще замине на север, в имението си Уайтбридж. Но ме помоли да му намеря съпруга.
В очите на кралицата просветна искра, която показа, че прекрасно разбира всичко. Лейди Милертън също разбра накъде вървят нещата и се изчерви. Беше красиво момиче и когато погледна към лорд Вардън, той се почувства притеснен и заби поглед в земята. И двете дами одобряваха външността и обноските на лорд Вардън.