Фицуотър беше отишъл да нагледа конюшните, да се погрижи за хората си и да научи каквото успее. Сред останалите жени той намери няколко, които изпрати в кухнята с нареждането да запалят фурните и да приготвят храна. Беше ядосан на единствения си син, макар да разбираше, че момчето е направило каквото може при създадените обстоятелства. Когато беше оставил Роуън да се грижи за крепостта, смяташе, че задачата му ще бъде лесна. Но прекараните безметежни години го бяха направили негоден да се справи с неочакваното. По-възрастен и по-мъдър мъж щеше да преследва сър Джаспър Кийн след неговата първа атака и да му причини колкото може вреди. По-възрастният и по-мъдър мъж щеше да се погрижи сър Джаспър Кийн да не се връща след първата си атака.
До падането на нощта бяха успели да въведат що-годе ред в „Грейфеър“. Бяха затворили капаците на прозорците и запалили огън в камините. А навън беше започнало да вали силно. На моста бяха прикачени още няколко вериги и той беше вдигнат за през нощта. Трапезарията беше излъскана до блясък и бяха поставени нови восъчни свещи. На масата беше сервирана риба и грах, току-що опечен хляб и малко сирене. Тази вечер в трапезарията се храниха Арабела, Фицуотър, Роуън, Лона и Фъргюс. Арабела не държеше на условностите първата вечер след пристигането си. Малката Меги спеше безметежно, настанена на втория етаж, а над съня й бдеше възрастна жена на име Нора. Още когато беше зърнала малкото момиченце, тя беше изразила желание да се грижи за него. Утолила глада си, Арабела се облегна назад, изпи на един дъх виното си и подаде чашата си на Лона, за да я напълни пак. А после погледна право в очите Роуън Фицуотър и каза:
— Започни от самото начало, Роуън, и не пропускай нищо. Знам, че си направил всичко, което е по силите ти, и затова не съм ти ядосана.
Фицуотър я погледна с благодарност, а в очите на Лона се появиха сълзи.
— Два месеца, след като вие заминахте — поде Роуън, — сър Джаспър Кийн се върна в „Грейфеър“, милейди. Тук беше и чиновникът, изпратен от краля, който правеше пълен опис на имението. Той ни каза, че вие сте в изгнание във Франция и че сега крепостта е притежание на короната. Но мъжете, които се върнаха, ни увериха, че вие и кралят играете някаква игра. Казаха, че вие ще се върнете скоро. Отначало хората повярваха, но после дойде сър Джаспър Кийн. Чиновникът му каза да си върви, защото няма никакви права над имението. Тогава сър Джаспър опустоши вътрешността на крепостта. Смъкнаха дрехите на кралския чиновник и го биха с камшик, като чели беше някакво улично псе. Още чувам виковете му. Цели няколко седмици горкият човек не можеше да седне от болки. Крихме го в пещерите, докато се оправи достатъчно, та да може да пътува. След като набиха чиновника, хората на сър Джаспър си заминаха и ние помислихме, че сме се отървали. Обаче той се върна, милейди. А после непрекъснато идваше и си отиваше, като всеки път разрушаваше малко по малко „Грейфеър“. Идваше по всяко време на деня и на нощта. Открадна последната ни реколта жито. А после палеше нивите всеки път, когато посевите порастваха достатъчно и обещаваха добра реколта. Най-накрая престанахме да ги засаждаме, милейди. Каква полза имаше от това? Миналата пролет той унищожи и овощните градини. Откара всичките овце, с изключение на онези, които видяхте, милейди. Нямахме достатъчно храна за през зимата, затова много семейства заминаха. А след Коледа аз изпратих мама и сестричката си в Йорк. Рано през лятото сър Джаспър и хората му се върнаха и унищожиха селото. Хората не пострадаха. Прибрахме ги в крепостта, а той се опита да проникне вътре. Непрекъснато крещеше, че след като не може да притежава „Грейфеър“, ще го разгради камък по камък. Досега успявахме да отблъскваме атаките му, милейди.
— А крал Хенри знае ли за това? — попита Арабела.
— Мисля, че не, милейди, иначе щеше да изпрати войска против сър Джаспър — каза Роуън.
— Говорих вече с всички — каза тихо Фицуотър. — Сър Джаспър се е превърнал в разбойник, милейди. Напада не само „Грейфеър“, а също и много от околните имения. Няма начин кралят да не е научил за това, но все още не е изпратил помощ на никого. А това означава, че помощ въобще няма да дойде. Колкото и важен да е проблемът за нас, той няма значение за краля, защото сър Джаспър не представлява заплаха за него.
Арабела дълго мисли. Като че ли се бореше със себе си. А най-после каза:
— Ще трябва да изпратим съобщение в „Дънмор“, Фицуотър. Графът има да урежда стари сметки със сър Джаспър. Не се съмнявам, че ще се зарадва на възможността да го стори.