— Аз не знаех — изръмжа Тевис Стюарт.
— Ти не даваше пукната пара за сестра ми. Не се интересуваше от нея — каза тихо Робърт Хамилтън. — Ти искаше съпруга. Юфимия беше удобна, достатъчно добра, заради земите, които притежаваше, а освен това беше и красива. Ти искаше да знаеш само това, защото само това те интересуваше, господарю, а сестра ми беше амбициозна. Искаше да се омъжи добре и нависоко. Може би щеше да ти бъде вярна съпруга, стига ти да успяваше да я задоволяваш, защото нуждата й от страст и ласки беше огромна. Лягаше с всеки, който можеше да я удовлетвори и за когото знаеше, че няма да се похвали с това. — Момчето тъжно въздъхна. — Както и да е, миналата година сестра ми се влюби, Господ трябваше да я закриля. Той беше англичанин, сър Джаспър Кийн, така се казваше. Те много си подхождаха, защото той беше прибързан и безразсъден като Юфимия. Срещнали се, докато и двамата яздели по границата. За сестра ми беше опасно да язди сама, но тя не искаше никого със себе си. Дори баща ни не успяваше да я контролира. Беше луда по този англичанин. Направо си беше загубила ума й, когато научи, че той се среща и с друга отвъд границата, тя го последва. Прекоси блатата и не се върна, докато не научи къде живее момичето. Юфимия запали къщата й, сравни я със земята, господарю. Сър Джаспър, или поне така ми казаха, намерил поведението й за много забавно, макар да я набил. По цялото й тяло имаше синини. Тя ми показа всичките си рани и натъртени места, като че ли те бяха показателни за високата й чест, а не за безчестието й. Юфимия вярваше, че й е нанесъл побой, защото я обичал. Сестра ми мислеше, че може да стане съпруга на онова копеле — продължи Робърт Хамилтън, като поклати глава. — Тя истински обичаше сър Джаспър. И не му повярва, когато той й каза, че би искал да си вземе за съпруга някоя добре възпитана и богата наследница, а не червенокоса шотландска курва, чиято зестра е нищожна. Юфимия му се изсмя, когато чу това. Не вярваше, че той може да се ожени за друга. Мислеше, че й говори така, за да й се присмее и да я накара да ревнува. Отначало думите му нито я ядосаха, нито я промениха по някакъв начин. Но после, мисля, започна да се страхува, че сър Джаспър наистина може да го направи, макар да не признаваше страховете си дори пред себе си, камо ли пред мен. Ревнуваше го всяка минута, когато не беше с нея, ревнуваше го от онази другата жена. Казаха ми, че той имал дори няколко, защото бил негодник като всички мъже, които живеят по границата. Жените налитали на него като мухи на мед. И тогава ти дойде при нас, Тевис — продължи момчето. — Помоли ме за ръката на Юфимия. Господ ми е свидетел, ти заслужаваше по-добра съпруга от моята сестра, но аз разбрах причините, които са те накарали да поискаш нея. Ти искаше съпруга и наследник, но не ти се занимаваше с цялата тази работа, не ти се търсеше жена с по-добър произход и по-добра зестра. Щях да ти откажа, господарю. Знаех каква е сестра ми, защото тя ми призна колко силна е страстта й още от самото начало, макар да не знам защо го направи. Юфимия винаги странеше от останалите нас.
Раменете на момчето и сега се сведоха под тежестта на мъката, която отхвърлянето на сестра му му причиняваше. Дълго време то остана мълчаливо. Тишината беше нарушавана единствено от воя на вятъра и от плача на останалите живи в „Калкърин Хаус“. За един кратък миг графът изпита съжаление към момчето. Но искаше да чуе цялата история, да узнае цялата трагедия, всичките подробности, които го засягаха.
— Довърши и останалото — каза той тихо. — Разкажи ми всичко, Роб.
Момчето въздъхна тежко и продължи:
— Юфимия не ми разреши да ви откажа, господарю. Закле ми се, че сте подходящ за нея и ако я задоволявате, ще ви бъде добра и вярна съпруга, господарю. Но истината беше, че нямаше търпение да съобщи на любовника си англичанин за „огромния си късмет“. Искаше той да й завижда за „нейния“ граф, защото той беше само един най-обикновен рицар. Забавляваше я мисълта, че ще му го върне. Тя беше весела и непрекъснато се смееше. Каза му, че може да си вземе богата наследница, ако въобще някоя го иска. Че тя щяла да бъде графиня, съпруга на полубрата на краля, макар че имала малка зестра. Сега, когато се замисля за това, ми се струва, че сестра ми признаваше всичко пред мен, защото се страхуваше. Играеше опасна игра с опасен мъж. Сър Джаспър каза на сестра ми, че ще я заведе в Англия и ще й построи къща. Нейна собствена къща. Юфимия му отговори, че се е уморила да бъде негова любовница и че не иска да носи позора си публично. Че щом не може да бъде негова съпруга, ще бъде ваша. Преди няколко седмици му каза, че не иска да го вижда, че е сложила край на отношенията си с него и че целият свят ще узнае за това. Беше си ината, моята по-голяма сестра. Но знам, че скъсването й причини силна болка. През последните няколко седмици беше раздразнителна и непрекъснато в лошо настроение. Често си поплакваше скришом.