— Той е дошъл за мен, Роб! — беше казала радостно тя. — Знаех си, че ще дойде!
— Не бъди такава глупачка, Юфимия — беше й отговорило остро момчето. — Ако англичанинът беше дошъл, за да ти предложи брак, щеше първо да помоли мен за ръката ти, както е редно. Сигурно знае, че ти ще се съгласиш, сестричке.
Юфимия Хамилтън беше смръщила вежди.
— Прав си — беше казала бавно, като че ли не й се искаше да признае истината, която се съдържаше в думите му. Очите й заблестяха гневно. — Да го вземат дяволите, Роб! — Настроението й бързо се беше променило. Сега беше готова да заплаче. — Дяволите да погубят черната му душа! Отпрати го!
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — беше отговорил тихо Робърт Хамилтън. — Само ти можеш да го отпратиш.
— Не искам да го виждам! — беше отвърнала сприхаво тя.
Момчето беше стиснало ръката на сестра си в болезнена хватка, а гласът му беше толкова нетипично дрезгав и остър, че очите на Юфимия се разшириха от изненада.
— Може и да съм по-малък от теб на години, сестричке — беше й казал той, — но съм глава на семейството. И като такъв, мога да заповядвам. А ти ще ми се подчиняваш! Със своята липса на срам ти постави всички ни в опасност. И, за Бога, тази вечер ще сложиш край на това, преди графът да е узнал. Разбираш ли ме, Юфимия?
— Да — беше прошепнала тя.
— Тогава ела долу да се срещнеш с любовника си. Той те чака в библиотеката.
— Ти няма ли да дойдеш с мен?
— Само ако ти искаш, сестричке.
Тя поклати отрицателно глава.
— Тогава прибери косата си и отиди при него, преди да са започнали да разграбват къщата.
— Той ме харесва със свободно падаща коса, Роб. Ще трябва да сляза така, ако искам да го трогна — беше казала тя. И беше излязла бързо от стаята.
Момчето беше излязло от спалнята на сестра си също толкова бързо. Беше отишло в собствената си стая и решително беше хлопнало вратата след себе си. Дори я беше заключило. Беше отишло до стената, която се намираше зад камината, и внимателно беше заопипвало повърхността й. Беше се отворила малка вратичка, добре скрита зад ламперията. Момчето беше пристъпило напред и затворило вратичката след себе си. Зад стената имаше скрито стълбище. То заслиза надолу. Познаваше добре пътя и нямаше нужда от светлина. Беше застинало тихо на място, когато беше стигнало подножието на стълбите. Беше надникнало през отвора в стената, който беше замаскиран добре и не се виждаше от другата страна. Беше видяло вратата на библиотеката да се отваря и Юфимия да влиза в стаята Сър Джаспър Кийн беше прекосил елегантно стаята, беше я грабнал в обятията си и беше я целунал страстно. Юфимия го беше отблъснала нетърпеливо.
— Не ме докосвай — беше казала студено тя. — Отвращаваш ме, Джаспър.
— А ти ме очароваш, както винаги, кучко такава! — беше отговорил той.
— Защо си тук? Брат ми е много ядосан. На мен и на теб. А сега ще му изкараш ума с всички тези въоръжени мъже — беше казала тя.
— Ти знаеш защо съм тук, Юфимия. Дойдох, за да те заведа в Англия. Все още не сте отпразнували официално годежа с твоя граф. Няма да му навлечеш позор, ако се откажеш сега. Знаеш, че те обичам. Поне толкова силно, колкото въобще бих могъл да обичам, която и да е жена — беше се поправил той.
— Нима ме молиш да стана твоя съпруга, Джаспър? — Юфимия Хамилтън беше успяла да изчисти нетърпението от гласа си. Той трепереше само едва доловимо.
Сър Джаспър Кийн беше взел момичето в прегръдките си. Устата му беше оставила горещи следи по хладната й кожа. Той беше обсипал с целувки цялото й лице. Ръката му се беше плъзнала в пазвата й, за да погали едрите й гърди. Беше се заиграла със зърната й, докато те се уголемиха и втвърдиха от неизказаното й с думи желание, което изпитваше към тялото му. За миг изглеждаше, че Юфимия Хамилтън ще отстъпи пред страстта на любовника си. Беше се отдала на радостта от мига. Но тогава той беше проговорил и тя беше замръзнала на място. Докато ближеше долната част на ухото й, той тихо и нежно беше промълвил:
— Знаеш какво е положението ми в обществото, мила. Трябва да се оженя за богата наследница, и то англичанка. А една шотландска кучка може да бъде само моя любовница.