— Но не и тази шотландска кучка — беше му казала тя бясна. — Знаеш какво мисля по този въпрос, Джаспър. Аз трябва да се омъжа. Ще стана съпруга на граф Дънмор и ще се отърва от теб. Нима една непорочна англичанка може да те обича така?! — беше го попитала, като беше придърпала главата му към себе си и го беше целунала страстно.
Той й отвърна с не по-малка страст. Накара я да вдигне лице към него, погледна в очите й и каза:
— Тази нощ ще те отведа със себе си в Англия, Юфимия, и ако това малко копеле брат ти се опита да ме спре, ще го убия. Ти не си създадена, за да бъдеш нечия съпруга, любима. В теб има прекалено много огън и порочност. Ще бъдеш моя любовница, любима, и ще те види цяла Англия, защото аз се гордея с красотата ти. Защо искаш да бъдеш моя съпруга? Жена ми трябва да бъде от знатно потекло. Аз няма да я обичам, единствената й задача ще бъде да ми роди здрави деца. Никой няма да се интересува от нея, Юфимия, но теб целият свят ще те гледа, очарован от красотата ти, и ще ти завижда. Някои от мъжете дори ще си мислят за това какво ли биха могли да изживеят между млечнобелите ти бедра. Да, любима, това, което ти предлагам, е много по-добро от положението на съпруга.
При тези думи тъмните очи на Юфимия бяха потъмнели още повече от силния гняв, който беше изпитала.
— И колко дълго ще остана твоя любовница, господарю? Вечен ли ще бъде нашият съюз?
Той й беше отговорил с усмивка.
— Ти си практична и разумна жена, Юфимия — беше казал. — Ще останеш моя любовница дотогава, докато това ми доставя удоволствие.
— А после, Джаспър?
— Ако все още си запазила красотата си — отговори й той доста остро, — мисля, че ще успееш да си намериш друг покровител.
Тя се беше отскубнала от прегръдката му, беше вдигнала свитите си в юмрук длани и го беше заблъскала по главата и гърдите, като през цялото време беше надавала гневни викове.
— Ти си копеле, Джаспър Кийн! Английско копеле! Нима съм някоя селянка, че се осмеляваш да ми предлагаш подобен начин на живот!? Аз произхождам от уважавано и почитано семейство, с благороден произход, макар да съм от низшето дворянство! И съм създадена, за да бъда съпруга, а не просто да топля нечие легло! Няма да тръгна с теб! — И тя му беше ударила силен шамар.
Той се беше засмял, беше хванал ръката й и беше оставил изгарящи целувки по дланта й.
— Не се съмнявам, че семейството ти е почтено, любима, нито дори в благородния му произход, но ти си оставаш курва, Юфимия. Някои жени са родени такива и ти си една от тях!
Те бяха продължили да спорят. Робърт Хамилтън беше предположил, че спорът им ще продължи известно време, затова беше побързал да се върне в спалнята си. Беше затворил внимателно тайната врата след себе си и беше излязъл в коридора на третия етаж. Беше проверил старателно дали всички стаи са празни. С облекчение беше установил, че всички са в безопасност и че в къщата са останали само сър Джаспър и Юфимия. После се беше върнал в тайното скривалище и беше установил, че гневът на Юфимия не е затихнал.
— За Бога, Юфимия — беше чул да казва сър Джаспър, — ти си единствената жена, към която съм изпитвал толкова силна страст! Нима това не е достатъчно за теб?
— Страст? — Юфимия Хамилтън се беше разсмяла почти истерично — Ти не знаеш нищо за страстта, Джаспър. Не си нищо, освен грухтяща свиня, в сравнение с граф Дънмор! — Беше се засмяла отново, защото по лицето на сър Джаспър се беше изписала силна изненада — Да — беше казала тя, с което беше потвърдила подозренията му. — Той вече ме е имал в леглото си. Членът му е като на жребец. В сравнение с него, твоят прилича на нищожно червейче! — беше излъгала безочливо тя, за да събуди ревността му.
Лицето на англичанина беше потъмняло. В него се беше надигнал неудържим гняв. Той беше зашлевил на Юфимия толкова силна плесница, че зъбите й бяха започнали да тракат.
— Заявяваш, че си достойна да бъдеш моя съпруга, ти, шотландска курво, но аз ти казвам, че имаш студеното, черно сърце на жена, която е родена курва! — беше изкрещял той.
— Ти си само един ревнив глупак, Джаспър Кийн! — беше му се присмяла Юфимия. — И никога не си ми доставял удоволствие. Мъжкият ти атрибут е прекалено немощен. И ако ме отвлечеш, но не ме направиш своя съпруга, ще разкажа на целия свят за това!
— Щом чак толкова не умея да ти доставя удоволствие, любима, защо искаш да се омъжиш за мен, а не за графа! — умно беше попитал той.
— Защото те обичам, Господ да ми е на помощ! — беше си признала Юфимия.
— Тогава ще дойдеш с мен тази нощ! — беше казал той. Думите й бяха смекчили гнева му. Вече вярваше, че последната дума ще бъде негова. Ако тя продължеше да му се съпротивлява, щеше после горко да се кае.